Рап сцената на Острова никога не е била по-жива и разнообразна, отколкото в момента. Класическите грайм тракове на пазители на традициите като JME, остават в ъндърграунда и отстъпват място на много по-разнообразен звук, събрал влияния от всички диаспори, чийто крак някога е стъпвал в съвременния Вавилон - Лондон. В резултат имаме парчета, които залитат към и омешват поп, афробийт, денсхол, garage, дрил и r&b мелодии. Стормзи оглавява списъка с артисти на Гластънбъри и отвежда културата до нови висини с албум, разбиващ класациите в Англия, два сингъла номер едно и още няколко в топ 40, а Уайли го играе пуритан, с мисъл за чистата грайм школа, в един добре изпипан PR номер.
На този фон J Hus изглежда малко над нещата. Човекът, на когото занаятът много му се удава, но никога не е в центъра на вниманието. Кардиналът в сянка. След чудесен дебютен албум, номиниран за престижната Mercury Prize, младият Момоду (не за първи път) прекарва няколко месеца в затвора, за притежание на хладно оръжие. Завръща се триумфално. Часове, след като възвръща свободата си, дели сцената на лондонската "О2 Aрена" с Дрейк. В този контекст беше ясно, че през 2020 трудно ще се отървем от нова музика от момчето с гамбийски корени.
"Big Conspiracy" остава верен на мелодиите, които J Hus превърна в своя запазена марка. Така нареченият "афросуинг" събира хип-хопа с богати инструментали, подчертан афро привкус и щипка невероятна гъзария, от онази с тежкия размах. Силни бас линии, живи китари, пиано, сакс, струнни секции и, естествено, цветен, истински афробийт се грижат да не доскучава. Флоуът на лондончанина също се мени. На места мъмбъл и мрънкащ (в "Big Conspiracy"), на места кристално чист и режещ ("Reckless"), а се случва J Hus дори да припява ("Helicopter"). Преживяването на изпълненията на живо обещава сигурно зрелище.
Звукът, който J Hus прави, излиза много по-чист и бутиков от вездесъщата поп-доминация на Стормзи, да речем. С помощта на млади продуценти, като Jae5, които допринасят със свой оригинален и разпознаваем стил, крайният продукт е много по-интересен от изпипаните, но до болка очаквани композиции на специалисти-ветерани от ранга на Fraser T. Smith. Темите в албума варират. Може би общата публика не ги припознава за толкова универсални, но, в крайна сметка, са не по-малко искрени. Насилието, опасният, но привлекателен и романтизиран живот на улицата, всички примамливи блага (и последствия), които той носи. Иронията на това да бъдеш лошото момче, което обществото сочи с пръст, но твърде често тласка по подобен път. Да се чувстваш чужд и не на място. Така изглежда истината от гледната точка на J Hus. Траковете капсулират опита на човек, срещнал не една и две трудности и предразсъдъци по пътя си, и ги претворяват в мъдростта, която той може да сподели със света. Текстовете не винаги са весели, но мелодиите са. Готината, безразсъдна парти-звезда, която пристига и си тръгва с различна кола, все още е тук.
Ако се разходим по самия траклист, ще открием, че фаворитите за любима песен са много, а Dizzee Rascal сякаш вдъхновява "Fortune Teller". "Repeat" пръска всемогъщо лятно очарование. В "Love, Peace & Prosperity"и "Big Conspiracy" Hus се сравнява с китайския пълководец Сун Дзъ и се надсмива над изкривения си публичен образ. "No Denying", "Play Play" и "Must Be" са обречени на дълъг клубен живот. В тавата се появяват запомнящи се лирики, които даже Дейв цитира в сериала "Топ Бой". Стихове като "How you gonna run the world, you cant even run your life?"*, абсолютно целият текст на "Deeper Than Rap", както и тънките теми за колониализма и полицейското насилие в "Helicopter" някак неусетно те карат да се замислиш, въпреки танцувалния ритъм. Не е нужно да търсите преднамерено J Hus. Той ще ви намери сам чрез музиката си и ще го чуете.
Колабораторите в албума са малко. Задължителният напоследък Burna Boy, с когото имат дълга история, и младата Koffee кимват към автентичните афро и ямайска култури. Подплатяват и с качество - Koffee грабна наградата "Грами" за най-добър реге албум, а Burna беше сред номинираните в категорията "World Music Album". "Big Conspiracy" дава поле за изява на млади таланти като iceé tgm (предполагаемата сестра на J), гоед представител на следващата смяна в източен Лондон.
Къде е конспирацията и дали, всъщност, не става дума за голямото пиратстване? Изтичането на "Big Borra" може и да беше до болка познат маркетингов трик, но целокупните фенове сами си сложиха спирачки и решиха да не се поддават на слухове, за да подкрепят официалното издание на компилацията. Това уж ускори нещата, но, дори пуснат на пазара по-рано и без трак с Ела Мей, албумът в никакъв случай не стои пришпорен или незавършен (по Кание).
Със своите далеч по-концентрирани 13 песни, "Big Conspiracy" влиза като отлежало уиски. "Common Sense" e по-радиослушаем, с повече инстантни хитове, но и повече отвлеченост и разнопосочност в траклиста. В него Juju J разказва от една по-незряла, повърхностна перспектива. В "Big Conspiracy" вече идва човекът с мрачния опит, малко по-улегнал и засягащ спектър от сериозни теми, извън показното помпане на мускули. Стилово залага на това, което му изгради име след "Common Sense".
И, ако Стормзи бута напред културата и я поставя в светлината на прожекторите, така че повече хора да се запознаят с нея, то J Hus развива музиката и звука изобщо.
____________________________
*"Как ще ръководиш света, когато не можеш да управляваш дори живота си?"
Публикуване на коментар