Здравейте, мили карантинени хора!
Как сте? Тази седмица отново станахме свидетели на всичко и нищо, едновременно. Сезоните се смениха в рамките на ден и половина, черни статистики и още по-черни прогнози ни заливат отвсякъде, а от тихия домашен пристан, животът изглежда по абсолютно същия начин, както и вчера. Добрата новина е, че нова музика продължава да има всяка седмица. И ни помага да отчитаме времето.
1. Everything Is Recorded - 01:32 AM / WALK ALONE
Започваме с това, извадено от чисто новия албум на Ричард Ръсел, a.k.a Everything Is Recorded. Шефът на "XL Recordings" пак ни кара да съжаляваме, че не притежаваме лейбъл, талантливи артисти като неговите и такива връзки в индустрията. “FRIDAY FOREVER” проследява хронологията на обикновена петъчна вечер - от срамежливото ѝ начало в 9:46, през кулминацията в 02:56 и края на партито, в събота по обяд. "WALK ALONE" ни праща в разгара на една нощ, която, за щастие, никой няма да помни на сутринта. Парчето е химнът на всички онези, които отиват сами на купон, за да отмъстят на бивше гадже, а после да му се обадят с горещи молби да се съберат на нова сметка. През хаоса от електронна музика, опиянени хора-дъги, светлини и пайети ни водят въздействащите вокали на Infinite Coles и непознатия тринидадски стихоплетец Berwyn, подплатени с вездесъщия "Forever More" семпъл.
Както и в "Everything Is Recorded", Ръсел разчита на млади, развиващи се артисти. Разликата този път? От вървежните нови имена почти няма, а общият знаменател Infinite Coles се оказва и една от основните движещи сили на записа. Без съмнение, силно се включват ветераните Ghostface Killah (съвсем между другото, баща на въпросния Infinite) и Penny Rimbaud. "FRIDAY FOREVER" е по-суров, продуцентски албум, събиращ сноп разхвърляни стилистично идеи, оплетени от семпли, живи инструментали и малко мелодичност. Композициите са showcase на това, което се случва в студиото на Ръсел в момента - като дух, работен процес, обмяна на идеи, откриване на свежи таланти. Разкриват следващото ниво. Макар да се върти около концептуалната идея за одисеята, която представлява петък вечер навън, тавата звучи по-разнородно от хомогенния дебют "Everything Is Recorded". В "Петък" обаче всичко е малко мъгливо, прескача и е на стероиди (първата, парти част), докато не се събудим в друг тип мъгла на сутринта (втората, някак забавено-психеделична и с повече свирене). Заслужава си да се отбележат счупеният реге-бийт в "I DON'T WANT THIS FEELING TO STOP" с FLOHIO, джази боса новата в "THAT SKY", небесно-ангелските мелодии в "THIS WORLD" и, разбира се, радио-хитът "CAVIAR".
5. Jelani Blackman & Big Zuu - P2P
Две от многото златни, млади надежди на британската сцена изскачат с тупалка, която се слуша най-добре на по-висок звук. За Jelani сме си говорили и преди, дори ни е идвал на гости. Zuu е стара пушка в грайм средите, знаем го от радио-миксовете, многобройните фрийстайли и траковете с JME, P Money, и известните роднини (братовчед на AJ Tracey). Ролята му тук очевидно не е случайна, защото "P2P" влиза по-рязко от последния сингъл "Swerve" и прави завоя на Jelani към чистия грайм още по-остър. Едно от малкото парчета, в които Blackman си вика и приятел за помощник.
6. Headie One x Fred again... - GANG
Кутията на Пандора вече беше отворена, няма как. Продължаваме с UK раповете. В петък Headie One пусна "GANG". Краткосвирещ албум с 8 песни - крайъгълен камък за британската дрил музика. В само 22 минути момчето от Тотнъм и британският продуцент на годината - Fred again… ("No. 6 Collaborations Project", "Heavy Is The Head") събират палитра от чудесни мелодии и гениите на Sampha, FKA twigs, Jamie XX, Octavian и slowthai. "Music X Road" откри Headie и дрил музиката за света и широката потреба, а появата на Skepta и Dave вътре, му осигуриха нужното медийно внимание. "GANG" е смела следваща стъпка, която чупи границите на жанра, с помощта един от най-желаните и разнообразни продуценти в момента. Нетипичните електронни инструментали, които оставят въздух за лириките, модулираните вокали във високия регистър, бийтовете на Jamie XX, историите, разказани в песните, са белег за значително артистично израстване, без страх от експерименти и въпреки прекараното в ареста време (Headie One е задържан в началото на годината за притежание на хладно оръжие). Накратко, компилацията носи оригинална нова визия за културата, каквато рядко постигат дори титани като Skepta и Stormzy. "GANG" се върти около идеите за братство и лоялност. С този микстейп артистите обръщат фокуса, за да покажат, че освен негативен смисъл, думата "банда" носи и друго - креативност, изкуство, семейство.
7. The 1975 - Jesus Christ 2005 God Bless America
Песен, чието име няма как по-силно да крещи "Мат Хийли". Звуково обаче нещата залитат повече в посока Phoebe Bridgers, която чуваме да гали ухото във втория куплет. Акустична китара и малка духова секция (напоследък популярна за бандата) поднасят истории за несподелена любов, съмнителна вяра в Бог и света изобщо. "Notes On A Conditional Form" засега се отлага за 22/5, но пък, току-виж, дотогава сме получили още някой интересен сингъл.
8. ГРИГОВОР / ГЕНА - ЗОНАТА
Младост и Борово обединяват сили, за да възпеят Зона Б-5, защото "просто звучеше добре". Дръзко, а? С други думи, римите на Илия за пореден път произвеждат няколко хиляди безсмъртни лафа за речника на софийския градски фолклор, а Евгени вади бийт с твърди китарни семпли, на който и Rage Against The Machine биха завидели. Според мълвата, имат много готова музика, която само чака щастлив съвпад на звездите и нивото на река Дунав, за да излезе на бял свят.
Сладкото днес е любезно предоставено от Амбър Марк и нейния твърде сполучлив кавър на Nirvana:
2. Frank Ocean - Cayendo / Dear April
Новините тук, дами и господа, са няколко. Франк Оушън има две нови парчета. Франк Оушън пее на испански. Франк Оушън праща винили с А и B страни на синглите на феновете си. Не-новината е, че композициите, всъщност, са от октомври и онова PrEP+ парти. “Падане, потъване” ("cayendo" от испански) и "Dear April" влизат в категорията на онези прочувствени балади на Оушън, които имат силата да разтапят всичко и всички. "Cayendo" се справя с проблема за несподелените чувства, а в "Dear April" се изливат емоциите на една, изглежда, отиваща си връзка. В светлината на последните събития, можем да слушаме песента и като прощално писмо към април, който май ще си отиде, преди да е дошъл. Мил ни е, защото с всеки следващ ден пролетта става все по-изгубена и далечна, в световен мащаб. Двете “акустични” A-страни са уязвимият Франк, обожаван от широката публика. Ремиксите на артистите Sango & Justice пък илюстрират нагледно френската, чикагската и детройтската електронна сцени, вдъхновили Оушън за нови подвизи. Смирено продължаваме да чакаме официален рилийз на "Little Demon" и пускаме двете налични творения, които, както NPR сполучливо отбеляза, са чудесен саундтрак за пролетта на 2020, когато изглежда, че лято 2020 може и да няма…
3. Biig Piig - Switch
И наистина е суич. Не само в нашата скромна селекция, а и за самата Jess Smyth. По-енергично, с много DnB/пънк влияния, парчето съвсем се отклонява от досегашната меланхолична, синт-RnB посока на девойката от Лондон. В крайна сметка, имаме свежо поп попълнение, подготвено от продуцента Zach Nahome, напълно по правилата на отличниците в стила днес. А темата - безпомощното напрежение, ситуацията и темпото, с което светът се разпада пред очите ни. Песента, на която накрая всички късаме синджира и отиваме навън. Свободата няма да е просто мечта.
3. Biig Piig - Switch
И наистина е суич. Не само в нашата скромна селекция, а и за самата Jess Smyth. По-енергично, с много DnB/пънк влияния, парчето съвсем се отклонява от досегашната меланхолична, синт-RnB посока на девойката от Лондон. В крайна сметка, имаме свежо поп попълнение, подготвено от продуцента Zach Nahome, напълно по правилата на отличниците в стила днес. А темата - безпомощното напрежение, ситуацията и темпото, с което светът се разпада пред очите ни. Песента, на която накрая всички късаме синджира и отиваме навън. Свободата няма да е просто мечта.
4. Gorgon City - Nobody ft. DRAMA
Дуото отново се обръща към по-лекия стил, с който превзе световната клубна сцена. За кратко показаха и тъмната си страна в deep house приключенията “Roped In” и "Lick Shot". Сега на преден план излизат основните им умения - да откриват нови гласовити дарования и да доминират тотално денс класациите. “Nobody" успешно намира баланса между сладкото нео-RnB звучене, което харесва на тълпите и радиото, и раздвижващата електроника, която взривява клубовете. Един от кандидатите за летен хит 2020. Ако има лято.
5. Jelani Blackman & Big Zuu - P2P
Две от многото златни, млади надежди на британската сцена изскачат с тупалка, която се слуша най-добре на по-висок звук. За Jelani сме си говорили и преди, дори ни е идвал на гости. Zuu е стара пушка в грайм средите, знаем го от радио-миксовете, многобройните фрийстайли и траковете с JME, P Money, и известните роднини (братовчед на AJ Tracey). Ролята му тук очевидно не е случайна, защото "P2P" влиза по-рязко от последния сингъл "Swerve" и прави завоя на Jelani към чистия грайм още по-остър. Едно от малкото парчета, в които Blackman си вика и приятел за помощник.
6. Headie One x Fred again... - GANG
Кутията на Пандора вече беше отворена, няма как. Продължаваме с UK раповете. В петък Headie One пусна "GANG". Краткосвирещ албум с 8 песни - крайъгълен камък за британската дрил музика. В само 22 минути момчето от Тотнъм и британският продуцент на годината - Fred again… ("No. 6 Collaborations Project", "Heavy Is The Head") събират палитра от чудесни мелодии и гениите на Sampha, FKA twigs, Jamie XX, Octavian и slowthai. "Music X Road" откри Headie и дрил музиката за света и широката потреба, а появата на Skepta и Dave вътре, му осигуриха нужното медийно внимание. "GANG" е смела следваща стъпка, която чупи границите на жанра, с помощта един от най-желаните и разнообразни продуценти в момента. Нетипичните електронни инструментали, които оставят въздух за лириките, модулираните вокали във високия регистър, бийтовете на Jamie XX, историите, разказани в песните, са белег за значително артистично израстване, без страх от експерименти и въпреки прекараното в ареста време (Headie One е задържан в началото на годината за притежание на хладно оръжие). Накратко, компилацията носи оригинална нова визия за културата, каквато рядко постигат дори титани като Skepta и Stormzy. "GANG" се върти около идеите за братство и лоялност. С този микстейп артистите обръщат фокуса, за да покажат, че освен негативен смисъл, думата "банда" носи и друго - креативност, изкуство, семейство.
7. The 1975 - Jesus Christ 2005 God Bless America
Песен, чието име няма как по-силно да крещи "Мат Хийли". Звуково обаче нещата залитат повече в посока Phoebe Bridgers, която чуваме да гали ухото във втория куплет. Акустична китара и малка духова секция (напоследък популярна за бандата) поднасят истории за несподелена любов, съмнителна вяра в Бог и света изобщо. "Notes On A Conditional Form" засега се отлага за 22/5, но пък, току-виж, дотогава сме получили още някой интересен сингъл.
8. ГРИГОВОР / ГЕНА - ЗОНАТА
Младост и Борово обединяват сили, за да възпеят Зона Б-5, защото "просто звучеше добре". Дръзко, а? С други думи, римите на Илия за пореден път произвеждат няколко хиляди безсмъртни лафа за речника на софийския градски фолклор, а Евгени вади бийт с твърди китарни семпли, на който и Rage Against The Machine биха завидели. Според мълвата, имат много готова музика, която само чака щастлив съвпад на звездите и нивото на река Дунав, за да излезе на бял свят.
Ако имате желание за още, предлагам "On Top" от Jaykae. Неясно как, едва първият самостоятелен сингъл на бирмингамското отроче за годината, заснет по всички правила на личната безопасност и социалното дистанциране. Продуциран от A Class и, вероятно, част от дебютния албум на Jay, предвиден за по-късно през годината.
"Been Thru This Before" пък е парче, което едва ли бихте асоциирали с Marshmello. Макар да знаем, че маскираният DJ е работил и извън териториите на bubblegum денс музиката (справка - това), то композицията, сътворена заедно със Southside, Giggs и SAINt JHN, остава приятна изненада. Още добър хип-хоп предлагат Avelino, Che Lingo, с извадка от предстояща тава и гост куплет от Ghetts, и DaBaby, a парти-трещялки - Tory Lanez и, разбира се, Дрейк, който отново дебне отвсякъде с неповторимите си танцови движения. Електричарите могат да прослушат двойния сингъл "Moving" на Калвин. Той, очевидно, се чувства добре и, както често напоследък, прави, каквото си иска. Ето и малко Hayley Williams, с две много американски, HAIM звучащи поп-песни, с хубав бас, обвит в една носталгична ретро-атмосфера. За по-чувствено настроените, имаме Lonr. в компанията на H.E.R. и Oh Wonder.
Добрите EP-та от седмицата също са няколко. Започваме с Jeshi и неговия "Bad Taste", BOSCO и "Some Day This Will All Make Sense", и завършваме с "Wasted Youth" на готината мацка Diana Gordon. Тя ни припомня за момичетата, на които всичко им лепва по калъп. Китари, тежки бийтове или впечатляващи вокали, продуцирани от Марк Ронсън, няма значение. Във всеки образ блести ослепително, а ние завиждаме почти благородно.
Музикалното събитие на изминалите седем дни със сигурност можем да припишем на Thundercat и "It Is What It Is". Един сантиментален албум, отдаващ почит на скъпия приятел Мак Милър и опитващ се да осмисли света, приемайки го такъв, какъвто е - с всички хубави и лоши страни. Гостуващите артисти, по традиция, са божества, а крайният продукт - множество виртуозни музикални винетки, които рисуват пъстра емоционална картина, на фона на джаз, фънк и общо великолепие. Минуси? Иска ти се някои от композициите да са няколко момента по-дълги, а експериментът в тях - малко повече.
Ако искате друг албум - доверете се на канадците Peach Pit и техния лежерен сърф-рок, за да изкарат "теб и твоите приятели" навън в тези смутни времена. Ще се почувствате като на голяма фестивална поляна, под широко и безоблачно небе. С подобни намерения идват и "A Billion Heartbeats" на Mystery Jets и "Symphonik" на ветераните Thievery Corporation. Хубаво, богато RnB от Kiana Lede и кадифен соул от Cleo Sol допълват селекцията за романтичните домошари. Алтернативната електроника е представена от корейско-американската артистка Yaeji и "WHAT WE DREW", а MJ Cole ни поднася лиричната симфония на "Madrugada".
Още? Другата седмица. Лека и спокойна!
"Been Thru This Before" пък е парче, което едва ли бихте асоциирали с Marshmello. Макар да знаем, че маскираният DJ е работил и извън териториите на bubblegum денс музиката (справка - това), то композицията, сътворена заедно със Southside, Giggs и SAINt JHN, остава приятна изненада. Още добър хип-хоп предлагат Avelino, Che Lingo, с извадка от предстояща тава и гост куплет от Ghetts, и DaBaby, a парти-трещялки - Tory Lanez и, разбира се, Дрейк, който отново дебне отвсякъде с неповторимите си танцови движения. Електричарите могат да прослушат двойния сингъл "Moving" на Калвин. Той, очевидно, се чувства добре и, както често напоследък, прави, каквото си иска. Ето и малко Hayley Williams, с две много американски, HAIM звучащи поп-песни, с хубав бас, обвит в една носталгична ретро-атмосфера. За по-чувствено настроените, имаме Lonr. в компанията на H.E.R. и Oh Wonder.
Добрите EP-та от седмицата също са няколко. Започваме с Jeshi и неговия "Bad Taste", BOSCO и "Some Day This Will All Make Sense", и завършваме с "Wasted Youth" на готината мацка Diana Gordon. Тя ни припомня за момичетата, на които всичко им лепва по калъп. Китари, тежки бийтове или впечатляващи вокали, продуцирани от Марк Ронсън, няма значение. Във всеки образ блести ослепително, а ние завиждаме почти благородно.
Музикалното събитие на изминалите седем дни със сигурност можем да припишем на Thundercat и "It Is What It Is". Един сантиментален албум, отдаващ почит на скъпия приятел Мак Милър и опитващ се да осмисли света, приемайки го такъв, какъвто е - с всички хубави и лоши страни. Гостуващите артисти, по традиция, са божества, а крайният продукт - множество виртуозни музикални винетки, които рисуват пъстра емоционална картина, на фона на джаз, фънк и общо великолепие. Минуси? Иска ти се някои от композициите да са няколко момента по-дълги, а експериментът в тях - малко повече.
Ако искате друг албум - доверете се на канадците Peach Pit и техния лежерен сърф-рок, за да изкарат "теб и твоите приятели" навън в тези смутни времена. Ще се почувствате като на голяма фестивална поляна, под широко и безоблачно небе. С подобни намерения идват и "A Billion Heartbeats" на Mystery Jets и "Symphonik" на ветераните Thievery Corporation. Хубаво, богато RnB от Kiana Lede и кадифен соул от Cleo Sol допълват селекцията за романтичните домошари. Алтернативната електроника е представена от корейско-американската артистка Yaeji и "WHAT WE DREW", а MJ Cole ни поднася лиричната симфония на "Madrugada".
Още? Другата седмица. Лека и спокойна!
Публикуване на коментар