Когато за пръв път чух “Hi This Is Flume”, ми прозвуча като глас от запис, пратен на Луната. Прииска ми се да го имам на касетка и да го слушам в кола. Макар последните две години да изглеждаха сравнително тихи за Harley Straten, още - Flume, той със сигурност е бил по-продуктивен от всички нас, прекрали поне 3600 отегчителни и празни часа на бюро, в случаен офис. Все пак, заснемането на два документални филма, изработването на цялостен visualizer за този микстейп, а, между другото, и продукция за Lorde и Vince Staples, със сигурност изискват не малко технологично време. Собствената му музика очевидно също не е била поставена на пауза.
Straten отъпква неотъпкани пътеки и завладява непознати територии в музиката още от времето на дебюта си “Flume”. След награда “Грами” за най-добър dance/електронен албум за “Skin” и записи, в които участват колоси като Killer Mike, Chet Faker, Vince Staples, Ghostface Killah и Beck, “Hi This Is Flume” събира кратък списък от помощни имена, но продължава да налага тенденции и да отправя предизвикателства. В микстейпа има всичко - парти тупалки, загадъчни композиции в духа на Four Tet, скитове, експериментални бийтове, пънк присъствие от slowthai, неуловима нежност от SOPHIE, и вездесъща рап гъзария от JPEGMAFIA. Звуците в “Hi This Is Flume” са като ярки, разноцветни пиксели, а цялата тава - като 8-битова картинка, сякаш фина деконструкция на музиката като цяло. И всичко това - в скромните 17 трака и 38 минути.
Под лъскавата, пластмасова опаковка, навяваща спомени за 80-те, намираме по-малко клубни и lounge, радио-слушаеми парчета, и много повече етно/трап/дарк хип-хоп влияния, за сметка на lo-fi бийтовете, които самият Flume утвърди преди време. Тънко се долавят различни препратки и вдъхновения - от хип-хоп проблясъци, загатвани в преднишните тави, през Four Tet (повтарям се, зная) и Burial, а дори и нещо, напомнящо родния фолклор. (Не се шегувам, чуйте пак “Jewel” и всички тези електронно обработени напеви. Или някой от източните мотиви тук и тук, а защо не и тук.) “Hi This Is Flume” те отвежда на места, които не очакваш - пътешествието е в добрата компания на Flume, а видеото като че ли проследява процеса на личен катарзис и последващо израстване - с покорените върхове, усиления труд, неудържимата вода, избуяващата природа.
Микстейпът те отпраща в бъдещето, на дансинга, в космоса, в пустинята и в джунглата, в паралелна вселена на изкуствен интелект и стероиди, и всичко това - за няма и 40 минути, след като си се качил в тази почти нереална неонова кола. Траковете се сменят като пейзажа наоколо - преливат един в друг плавно, но бързо - и, ако при Джеймс Блейк - друг електронен експериментатор с афинитет към хип-хоп бийтовете - всичко се гледа отвисоко, “Mile High”, безплътно и облачно е, то при Flume усещането е странно материално и земно. Може би заради кадрите във видеото, а може би, заради чувството за цялост и агресивна, животворна енергия, което музиката носи с изразените ударни, разкривените синтове и хаотичните си галактически ефекти. Звучи като пролет, възраждане и ново начало. За Flume и посоките на развитие в електронната музика.
Всичко, което ми се иска след този малко сюрреалистичен roadtrip, е представените парчета да са малко повече от ярък контур на звук, развити в малко по-пълни и дълги от минута хрумвания. Flume не само напомня за себе си, а се самозаявява, още в първия трак. “Hi This Is Flume” е колаж от любимите мелодии на Straten и тези, в чието създаване е най-добър. Не задава изцяло нова творческа посока, а слага акцент върху вече познати, но не дотам изследвани музикални елементи. Разкрива на какво е способен и какво да очакваме, играейки си с така модерния (и подходящ за него) формат на микстейпа - една безкрайна върволица от тракове, предназначена да трупа стриймове. Само че, това тук не е Chris Brown и не се бори със зъби и нокти за слушания, а представя колекционерски каталог на звуци, които не приличат на почти нищо, налично в пространството в момента.
“Hi This Is Flume” не е албум. Колкото и да иска, критиката не може да го съди, че е прекалено кратък, незавършен, разхвърлян или неслушаем, за разлика от “Hyperion” на Gesaffelstein, например. Напротив. Затова и моето мрънкане е, донякъде, несправедливо. Но ако тези идеи се надградят съвсем малко, както в “Spring” или “Jewel”, ще се получи чудовищно добър краен продукт. Съмнително е, че тези свежи, пикселирани идеи ще продадат толкова или повече копия от “Skin”, или ще се превърнат в интелигентния еквивалент на “Despacito” за това лято (в моя свят на плейлисти определено вече имат почетно място). Сигурното е, че от тях несъмнено ще се появят нови течения в музиката, които дълго ще отекват тук и там в ефира, не без активната помощ на радио-залъгалката “Friends”.
А сега си пуснете пак “How To Build A Relationship”. После пък - “React” на Erick Sermon и Redman.
Публикуване на коментар