По-добре късно, отколкото никога (или изобщо?) е една от онези досадни сентенции, които, уви, важат с пълна сила, що се отнася до мен и нещата, с които се захващам. Месец след самото събитие, имаме позакъсняло ревю на концерта на Jelani Blackman и Subculture Sage. Кога, най-накрая, същото ще сполети изпълненията на Bastille (от февруари!) и случилото се на InMusic Festival през юни, никой не може да каже...
Отново Фалшименто, отново радио Бинар. Този път имаше и повод - празникът по случай петия рожден ден на общественото радио в интернет. И - евала! Смело е да отбележиш годишнина на част от национален медиен аутлет, било то не толкова масов, с безплатен концерт в легендарен алтернативен клуб, с широко неизвестни британски артисти. Бинар обаче изглежда си знаят урока и, понеже тук малко неща се случват, ако се страхуваш, бяха смели и успяха.
Сега - за забавата. Jelani Blackman е млад, от Лондон и, каква изненада, не подлежи на жанрово определение. С EP зад гърба си, песен с Brian Eno и солидни фенове сред музикалните разбирачи, Jelani е едно от многото скрити съкровища на британската сцена. Иначе е малко потаен и не знаем много за него. За щастие, следвайки клишето, музиката говори.
Отново Фалшименто, отново радио Бинар. Този път имаше и повод - празникът по случай петия рожден ден на общественото радио в интернет. И - евала! Смело е да отбележиш годишнина на част от национален медиен аутлет, било то не толкова масов, с безплатен концерт в легендарен алтернативен клуб, с широко неизвестни британски артисти. Бинар обаче изглежда си знаят урока и, понеже тук малко неща се случват, ако се страхуваш, бяха смели и успяха.
Сега - за забавата. Jelani Blackman е млад, от Лондон и, каква изненада, не подлежи на жанрово определение. С EP зад гърба си, песен с Brian Eno и солидни фенове сред музикалните разбирачи, Jelani е едно от многото скрити съкровища на британската сцена. Иначе е малко потаен и не знаем много за него. За щастие, следвайки клишето, музиката говори.
Jelani Blackman & co, "Маймунарника", 18/07/17.
На сцената на “Маймунарника” Blackman се появи с DJ и китарист. Сам той посвири на сакс в "Repeater" и успя да въодушеви малката тълпа в “гората”, нищо, че беше вторник. (Не, че на нас денят ни е проблем.) “Усещаше вибрациите”, забавляваше се (или поне даваше вид) и някак го предаваше на скромната публика. А тя, освен скромна, беше и малко резервирана. “Траковете са малко странни, ама са яки” и други подобни изказвания, дочути сред множеството на терен, донякъде обясняват защо Jelani трябваше да подканя хората да оставят бара за малко и да се приближат към сцената. Макар сам да призна, че не е сигурен колко от текстовете или приказките му между песните се разбират, това не помрачи изпълнението или енергията. Защото знаем, че енергията не е едностранна. Тя се предава от творец на публика и обратно, отскача като топче. Фактът е, че накрая всички се поклащаха в ритъм (ех, този семпъл на The Bacao Rhythm & Steel Band!) и бяха порядъчно подгряти. Специални адмирации за дамата и възрастния господин, които се счупиха от танци, още от началото.
Jelani e дълбок глас, напомнящ Sampha, Kоjey Radical и Jacob Banks едновременно, но бягащ далеч повече по тъча на жанровите рамки. Той е соул, r&b, грайм и всичко помежду им. Акценти на сета - "One More Time", "Submarine" и последното нещо, каквото и да беше то… Скоро очакваме "5-8" - логичното продължение на "1-4". В последна сметка, Jelani със сигурност си спечели поне още един нов фен.
Последва небивало кратка техническа пауза за подготвяне на сцената и на вниманието ни се появи основният артист за вечерта, ако мога да се изразя така.
Subculture Sage са нещо като втерани на британския ъндър по нашите земи. Правят музика от... винаги, а в този си състав издават от дебюта "Subculture Sage" EP през 2014. Свирят в България за четвърти път.
Jelani e дълбок глас, напомнящ Sampha, Kоjey Radical и Jacob Banks едновременно, но бягащ далеч повече по тъча на жанровите рамки. Той е соул, r&b, грайм и всичко помежду им. Акценти на сета - "One More Time", "Submarine" и последното нещо, каквото и да беше то… Скоро очакваме "5-8" - логичното продължение на "1-4". В последна сметка, Jelani със сигурност си спечели поне още един нов фен.
Последва небивало кратка техническа пауза за подготвяне на сцената и на вниманието ни се появи основният артист за вечерта, ако мога да се изразя така.
Subculture Sage са нещо като втерани на британския ъндър по нашите земи. Правят музика от... винаги, а в този си състав издават от дебюта "Subculture Sage" EP през 2014. Свирят в България за четвърти път.
Subculture Sage, "Маймунарника", 18/07/17.
Тук нещата започнаха мистично - с едно “освещаване” на сцената, създаване на димни завеси и пиро-ефекти, но и това не помогна да се прогони злият дух на проблемите със звука, които Subculture Sage явно изпитваха. Къде беше бедата, или в кого, не зная. Затрудненията обаче си бяха там. Това, в допълнение на набързо скалъпения set-up на сцената, като че ли придаде прекалено DIY облик на изпълнението.
DIY нещата са прекрасни, наистина. Особено в музиката, когато виждаш желанието и нешлифования талант, тръгнали от нищото и неопетнени от корпоративната музикална индустрия и маркетинга на лейбълите; когато има спонтанност и творчество. Затова и DYI-методиката е запазена марка и гордост за Subculture Sage. В случая, не изглеждаше съвсем така и това някак промени вкуса.
Иначе - музиката си я знаем. Лириките - също. Чухме по-стари, екпериментални неща, Subculture класики като "1=1=1" и "Chances", новите, доста по-хип-хоп залитащи и радио-слушаеми "Rude Thai Shit" и "Happy Like The Sunking", и други, непознати, от чисто новото "TAKE3". Не липсваха и импровизации с латино елемнти, предразполагащи към танци в юлската вечер. Усещаха се още вибрации; Subculture Sage бяха дошли на рожден ден, основно, за да се забавляват и не пропуснаха да приканят публиката да направи същото. Тя, както при Jelani, беше все така съсредоточена повече при бара, отколкото при сцената. Все пак, това успокои Sage & Subculture, че те не са единствените леко замаяни in da house.
На теория, Subculture Sage трябваше да са достатъчно познати и да съберат народ. Всъщност, вероятно бяха, тъй като слушателите на такъв тип музика са нещо като "бутикови" фенове и едва ли наброяват повече от няколко хиляди у нас. При все това, можеше да има повече хора, а присъстващите - да са малко по-активни в контакта си с артистите. За кураж и в знак на благодарност за поднесеното шоу.
Лично мнение? Jelani беше по-силният играч в мача и трябваше да закрие.
Лично мнение? Jelani беше по-силният играч в мача и трябваше да закрие.
Рекламата беше за музика, танци и парти в горещата лятна нощ. Противно на всичко - май взе, че се получи.
 е една от онези досадни сентенции, които, уви, важат с пълна сила, що се отнася до мен и нещ...){kind=link}
Публикуване на коментар