Последният дългосвирещ запис на Little Simz, “Stillness In Wonderland” (2016), е като вълшебна сладкарница, в която Симби опитва от всичко и не знае какво да избере. Момичето от Северен Лондон все още търси себе си, изпипва фините настройки на стила си, и се опитва да намери собствения си център, заровено в лабиринт от хиляди лични истории, ярки впечатления и житейски трудности. Затова свидетелства и броят на парчетата в тавата - една впечатляваща колекция от 23 песни, всяка чудесна сама по себе си, но, без изявен смислов фокус. Как обаче продължаваш след подобен проект, събрал в себе си такива гост-артисти? Как надцакваш BADBADNOTGOOD, Syd, SiR и Ghetts? С Little Dragon и много труд, разбира се.
Но не впечатляващите ft. имена са важни в случая. Третият студиен албум на Little Simz, “GREY Area”, е демонстрация на това, което Simbi Ajikawo може сама, на увереността и таланта ѝ. “GREY Area” е компилация от един вече утвърден хип-хоп артист, който може спокойно да си позволи да показва възможности, без нуждата да се доказва.
Фокусирана и стегната, в само 10 парчета, Little Simz намира най-правилния отдушник за емоциите и идеите си, тя знае какво и как да предаде като послание. Не се страхува да бъде недвусмислено искрена, да разказва лични истории от първо лице и да допуска слушателите по-близо до себе си. В парчета като “Offense” и “Boss”, Симби взима слабостите и недостатъците си и ги претворява в своя сила, в нещо, което сама притежава и управлява. Също, както независимия ѝ лейбъл Age: 101, чрез който издава всичките си досегашни записи.
За трите години от излизането на “Stillness in Wonderland” насам, Little Simz преминава през немалко предизвикателства. Расте, обикаля планетата с Lauryn Hill и записва с Gorillaz, сблъсква се с онзи нестабилен и пораждащ множество съмнения период, в средата на 20-те, изтощава се от непрекъснатия парад под светлините на прожекторите. Нещата рязко престават да бъдат черно-бели, а с времето нюансите на сивото главоломно се умножават. Оттам, логично, албумът се казва “GREY Area”, макар в него да няма нищо сиво и скучно.
Всичко това води и до очаквана промяна в звученето. Simz участва много повече в цялостния процес, свири повече на инструменти и съвсем не спира само до писането на рими. Експериментира повече, и в резултат чуваме фънки street тътена в “Boss”, тънкия соул в “Selfish”, дрънчащите барабани и кривите бас линии в “Offense”, и закачливия, почти несериозен и “анимиран” бийт в “101 FM” (И двете песни звучат, сякаш са направени лесно, почти на шега. “Offense” дори изглежда като вид подигравка с индустрията и чуждото мнение. Всъщност, всичко е крайно сериозно и професионално направено), течният тромпет във “Flowers”.
В новите композиции от “GREY Area” откриваме многобройни звукови влияния - от грайм, през поп, соул, хип-хоп, до натрапчивото чувство, че отпечатъците на Damon Albarn са навсякъде по записа. Безценна е и помощта на продуцента и стар приятел Inflo, който, всъщност, стои зад основата на всичко. Използва хорови припеви и хармонии, изкусно вплетени в мелодиите струнни секции, които озвучават прекрасно разказите в рими. Продукцията е бомбастична, малко нешлифована и удря силно, а това още повече подсилва дълбочината и съдържанието ѝ .
Ajikawo вече е опитала достатъчно неща, за да се чувства комфортно във всякакви стилистични рамки (и извън тях), без това да пречи на качеството и да отнема от силата на лириките ѝ. Още от самото начало е видно, че новите парчета звучат много по-богато и мащабно, с повече сила, повече бас и гърмене, по-дръзки и нахакани са. Дори от заглавията в траклиста личи, че нещата са лични, а Simz се чувства добре в кожата си и прави нещата така, че да бъдат не само наслада за публиката, но полезни и здравословни за самата нея, с всички разсъждения върху връзките, славата и чувствата.
Освен вече познатите сингли, какво още намираме в “GREY Area”? Трак №4, “Wounds”, с верния съучастник Chronixx, има носталгични китари, няма много общо с регето, но приема философията му на социално-ангажирана музика. “Venom” пък не прощава на никого. Режещ бийт и още по-режещи и безпощадни лирики за силата, влиянието и позициите на жените днес, поднесени с безупречен флоу, извикват директни препратки към изначалните ѝ грайм влияния. “Pressure” е абсолютен личен фаворит, не само заради участието на Little Dragon, а и заради историята, предадена вътре - цената на успеха, постоянството и усилията, които са нужни, за да се пребориш с (кофти) обстоятелствата. Получава се минималистична, но въздействаща мелодия, водена от пиано, с още по-въздействащо послание, напомняща на лиричните тракове от Stormzy или Bugzy Malone. Така стигаме до “Therapy”. Според мен - най-откритата в тавата - песента разкрива много за начина на мислене на Simz и вътрешните процеси, които протичат в главата ѝ. Подсказва и каква, всъщност, е истинската ѝ терапия, а именно - музиката. “Sherbet Sunset” изглежда като най-личното и уязвимо парче, от гледна точка на това, че Simz никога преди не е говорила толкова конкретно за романтичните си връзки в песен. Въпреки това, композицията не е сантиментално мрънкане, а хладнокръвен анализ на събитията и фактите в ретроспекция, върху меланхоличен бийт. Последният трак, “Flowers”, с участието на Michael Kiwanuka, е ода, посветена на велики артисти, на музиката, на грозната, безчувствена страна на индустрията. Освен всичко, може би, открехва вратата и към спотаените страхове на артистката, относно собствената ѝ кариера?
В “GREY Area” има всичко - чисти емоции, звучни мелодии, добре обмислени думи. Little Simz еволюира като артист - разказва по-добри истории (като съдържание и техника), играе си с по-богата палитра от звуци и поема повече рискове - звукови и лични. Крайният продукт е смел, но премерен; силен, защото показва слаби страни и ги заявява като факт. Успява да намери вид покой и да срещне разбиране. Албумът е достатъчно разнообразен и приятен за слушане, за да достигне до по-широк кръг хип-хоп и музикални фенове. Симби има амбиции и цели, които очевидно знае как да постига. Грами? А защо не?
, е като вълшебна сладкарница, в която Симби опитва от всичко и...){kind=link}
Публикуване на коментар