Hiya! Тази седмица отново е албумна. Три силни дългосвирещи проекта и няколко открояващи се песни-изненади в мързеливо-лаконичния пост на скобите и вмъкнатите мисли.
1. Mick Jagger - Gotta Get A Grip / England Lost ft. Skepta
Искам само да попитам, did you see that one coming? Чичо Мик не се е трогвал да прави нова музика от едно известно, дълго време и две парчета наведнъж ни идват малко слисващо. Фактът, че в едното от тях присъства човек като Skepta, никак не помага да смелеш новината. Сър Джагър обаче се оказва лично заегнат и вбесен от последните събития в политическия живот на Острова (и не само) и, както много хора напоследък (3/4 от артистите през 2016-7?), решава да излее емоциите в песен. Дали старият рок динозавър яхва популярната вълна, за да остане релевантен, или наистина е засегнат, понеже и без подобни трикове, музиката от него и The Stones винаги ще се възприема като събитие, си остава мистерия и въпрос на гелдна точка. Тази седмица се появи и друг неочакван reunion - Ринго и Пол, за да напомнят, че още си го могат. С една дума - няма от какво да се оплачем.
2. The Killers - Run For Cover
Накратко, Run For Cover е всичко, заради което обичам The Killers. Китари, славни припеви и великолепен размах, привързани заедно от кадифения глас на Mr. Flowers.
3. Charli XCX - Boys
Забавна малка песничка в обичайния за Чарли стил. Клипът, от друга страна, е съвсем различно нещо и спокойно би могъл да се нареди сред най-добрите за годината (засега). Проста, но остроумна идея, симпатични известни момчета и.. розово (фламинго).
4. Jessie Ware - Midnight
Midnight влиза мазно и леко, а после те удря отведнъж в петите и си остава там. Експлозивно-нежна песен, в която Jessie Ware надминава дори себе си по чувственост.
5. Angel Haze - No Limits
Едно от способните деца на рапа най-накрая пусна чисто нов трак и няма как да не го уважим. Поднася все същото настървение, майсторски flow и такива едни, малко тежки лирики (да отиват на бийта?).
Време за десерт. Тази седмица е родно производство и затова е двойно по-вкусен.
Колкото до тези три силни дългосвирещи неща от началото на поста - представям на вашето внимание Toddla T, Arcade Fire и Vic Mensa (с този чакан, чакан автобиографичен дебют, продуциран от No I.D.). Тъй като рядко спазвам обещания (що се отнася до бройката), имаме и четвърто включване - свежият портландски младеж Aminé с Good For You.
Публикуване на коментар