Червеи в ухото, #12

Всички знаем кои са Linkin Park. Вероятно всички сме израсли с тях, a музиката им е съпътствала тийнейджърските ни години по един или друг начин. Всички безпогрешно разпознаваме свещените за цяло едно поколение вокали на Честър и, предполагам, всички сме крещяли с пълно гърло From the Inside, Numb или In the End заедно с него. Вероятно, без Linkin Park, този несръчен опит за блог, също нямаше да го има. Та нали те бяха първата група, по която всички си паднахме дружно, а после започнахме да обръщаме внимание на истинската музика. Да изгубим Честър Бенингтън на 41 е тъжно. Още по-тъжно е, че няма да бъде последният, а тъмните, страшни неща, които карат хората да посягат на себе си, все още не се взимат достатъчно насериозно от никого...

1. Icarus - Trouble ft. Talay Riley

След ударната доза Basement Jaxx в King Kong, Icarus се завръщат към house-корените си и продължават да прокарват тънката нишка на ретро клубната музика в съвременните денс композиции. Ибиса? Да!

2. Skott - Mermaid

Шведското момиче, което прави Лана Дел Рей по-добре от Лана Дел Рей. Асоциацията е неизбежна, с лириките за приказна русалка и обичайните мрачни и леко отвлечени теми, но с далеч повече плътност и богатство на мелодията. Концентрираната хип-хоп продукция, тип Лана, е заменена от наситен звук, разливащ се като пълноводна река - благодарение на прокрадващото се, но изобилно пиано. Skott донякъде (нарочно или не) успява да наподоби въздушните вокали на Дел Рей, но това, което наистина отличава песента и я прави толкова добра, е именно липсата на прозрачна, призрачна ефирност и придаденото чувство за епичност. И, все пак, представяте ли си Mermaid, трагична и тъмна, изпята от Лана, в акомпанимент на гъсти тонове от разточително пиано?

3. High Contrast - The Beat Don't Feel The Same ft. Boy Matthews

Продължение на приятната линия с ретро-звучащата клубна музика (Daft Punk, Modjo), този път от всепризнат майстор в жанра.

4. ABRA - BOUNTY

В петък ABRA пусна цели четири нови (или почти) парчета наведнъж. Все още търся някой, който да даде логично обяснение защо не отидох на концерта ѝ в София преди няколко месеца.

5. Nothing But Thieves - Sorry

Оказва се, че Nothing But Thieves се утвърждават като една от вълнуващите млади алтърнатив рок-групи. Постоянство в творчеството, качество на предлаганата продукция (вусни розови доматиииии!) и гласът на Конър, за който очевидно няма непокорими висини. Страхотни са и на живо (проверено!), а двата сингъла от септемврийската "Счупена машина" показват две различни страни - енергично-агресивната (Amsterdam) и лирично-романтичната, по китарному. С други думи, бъдете спокойни. Едва ли да останете разочаровани наесен.

За десерт днес остана Declan McKenna или най-чудното дете-чудо от всички малки, гениални артисти, навъдили се напоследък. What Do You Think About The Car? (егати доброто заглевие!) е вече факт и отново болезнено напомня какви не сме били на 16, а пък - и сега. Парчетата са подчертано весели и приповдигнати, но, заслушаш ли се, на ухо се набиват наболели социални проблеми и политическата осведоменост на хлапето Деклан. Съвременна пънкария и протестни песни от 21 век? Остава надеждата, че той, а не някоя Дисни звезда, ще се превърне в новия тийнейджърски идол. Без съмнение - албумът на седмицата.

Още от албумите на седмицата? Dizzee Rascal отново преминава към тъмната страна на грайма и ни представя Raskit - първият дългосвирещ проект на лондонското MC от цели четири години насам. Наскоро някъде Dizzee сподели, че му се иска това да е албумът, който ще изпъква, както изпъкват рап-албумите, които той сам смята за култови и, че хората отново ще го възприемат като сериозен рапър. Сякаш някой наистина може да забрави Boy in da Corner...

Now greetings to the world! Следващата нова тава идва от mista Damian "Jr. Gong" Marley, 12 години след появата на Welcome to Jamrock. Stony Hill не изневерява на добре познатия ни стил, що се отнася до пищни ритми и продукция, и продължава линията на социално-ангажираното реге в наскоро появилия се Chronology на Chronixx. С други думи, макар и лежерно, не всичко е Bam.

Какво казах одеве за албума на седмицата? Tyler, the Creator определено има какво да добави по темата и сериозно оспорва първенството на Declan със своя Flower Boy. Явно всички, които някога са имали вземане-даване с Odd Future, са от друга лига.

Споменавайки толкова често Лана Дел Рей малко по-горе, ще е нечестно да не отбележим Lust For Life и оптимистичната и светла пътека, по която Лизи Грант се опитва да поеме. В личен план, това е повече от прекрасно. От музикална гледна точка обаче изглежда малко неискрено и лековато. А може би просто сме свикнали на една идея повече дълбочина и мрак?

В категорията "сингъл", си заслужава да обърнем внимание на FooR с garage-красотата 3 Words, Dornik с God Knows и JP Cooper с She's On My Mind.

Започнахме с Честър, няма как да не завършим с Ейми.

Сподели: