Първи микстейп и първи проект за голям лейбъл на Туигс, "CAPRISONGS" намира артистката на няколко крачки встрани от обичайната ѝ траектория. Изпълзяла от удобната, камуфлажна обвивка на една илюзорна и все изплъзваща се нимфа, Талия Барнет полита и започва да изследва света около себе си - творчески и звуково - с ентусиазма на малко дете. Предишните минималистични, електро-бийт композиции, в които високото, призрачно сопрано, с гарнитура от безброй безплътни хармонии, се увива около бийта, точно както Туигс около онзи пилон, отстъпват място на цяла, нова палитра от преживявания и звукови възприятия.
Първият сигнал за подобна промяна се появи още през ноември 2021 с "Measure Of a Man". Парче, подчертано вдъхновено от Бонд-тематиката, в компанията на Central Cee. Малко хора биха свързали сингъла, част от саундтрака към филма "The King's Man", с образа на FKA twigs. Това беше и същинското повдигане на завесата и заявката за това какво всъщност може момичето от Глостършър - във вокално отношение, като размах, амбиции, креативност и разнообразие.
В "CAPRISONGS" върви уверено по същия път. Тя рапира, пее и отново влиза в (много и различни) роли - на денсхол кралица, афробийт дива, поп и r&b принцеса, на приятел, нежна и баладична любима. Една същинска микстейп колекция от кратки музикални винетки, в която, с помощта на близки приятели и отзивчиви колеги, излекуваната Туигс открива слънцето, изгряло след апокалипсиса на разбитото сърце в "MAGDALENE". И като че ли наистина се връща десетилетие назад - в 20-те си години, когато за пръв път заживява в Лондон и се среща с клубовете там. За това си има причина - освен завръщането към едно по-щастливо и безгрижно време, Туигс е танцьор. Логично е да изживява нещата през клубната музика и танца. Така се появяват и тотални поп-тупалки като "tears in the club". Барнет се "дави в бийта" и иска да изтанцува и изхвърли от тялото си всичко горчиво: "Wanna dance you out of my, gotta dance you out of / My hips, my thighs, my wrongs, my rights, yeah / Listen to the rhythm and make no compromise"
Още в "MAGDALENE" FKA twigs работи с голям екип и доста именити продуценти. За "CAPRISONGS" отново са ангажирани много хора - както зад пулта, така и зад микрофона. Дебютът в големия лейбъл (Atlantic) със сигурност има пръст в това. В интервю за BBC Туигс дори се хвали, че за първи път има осигурена възможност за работа с вокален педагог. И си личи - гласът ѝ отива отвъд познатите граници, а може би затова целият проект звучи по-комерсиално. Иронично обаче - звучи и по-истински. Всички гласови бележки, участието на истински хора от живота на Талия, смехът ѝ, контактите с приятели, простичките уверения, че всичко е наред, че самата тя е красива, пълноценна и заслужава щастие, без да има нужда от нечие одобрение, изглеждат като вид съвременна терапия. Терапия, от която всички имаме нужда и използваме през последните няколко години. Идеята на Туигс - да създаде своеобразна група за подкрепа със своите най-скъпи хора, за да може чрез музиката да помогне на онези, които нямат подобна спасителна мрежа. Напомня ни го с част от лириките и репликите, които всички чуваме, казваме сами или записваме в телефона си, за по-сигурно: "Put it in your phone, read it when you're down and out (Pretty and sad)" ("lightbeamers") или "I wanna be more confident, I really do." ("meta angel")
Има и болезнено откровени парчета - по-ярки следи, останали от опашката на кометата "Страдание" - като "thank you song" и "meta angel", с признания за слабост и зов за помощ.
Освен че създават усещане за интимност и автентичност, приятелите и бележките, разпръснати в "CAPRISONGS" подчертават разхвърляния микстейп формат и отварят място за гост-артистите. По стандартите, зададени от Туигс в предишните албуми, те са много. Звездно присъствие от The Weeknd във вече споменатото "tears in the club", кадифеният r&b и соул глас на Даниел Сизър, рамо от младата дрил смяна на Pa Salieu, Unknown T, нигерийското дете-чудо Rema, Shygirl и, разбира се, Джорджа Смит. Точно нея и Unknown T намираме в "darjeeling" - един от най-любопитните тракове в албума, в който смесицата от култури в Лондон е сравнена с индийско шарено стълпотворение, докато получава своето лишено от сантименти грайм обяснение в любов. И всичко това, върху един вездесъщ семпъл от 90-те.
Други лични фаворити са "ride the dragon", с щипката екзотични азиатски влияния, лятното денсхол попадение "papi bones", както и вкусния, модерен поп в "oh my love".
Вече стана ясно, че в "CAPRISONGS" FKA twigs за пръв път си позволява да рисува с по-богат набор от музикални цветове, да бъде по-отворена. За пръв път използва и припева в песните си толкова много - в истинския, мощен поп смисъл на думата. Това дава и една от основните разлики, в сравнение с "LP1" и "MAGDALENE", защото на практика, сърцевината си остава същата - меланхолия и заигравка с модулирани, високи вокали. Различни музикални издания оприличават удавените в autotune и ефекти мелодии на латексовия, гумен поп на Charli XCX. Това, всъщност, е обичаен за Туигс похват, използван често от самото начало, а в този му вид - в парчета от 2015-а като "In Time".Албумът завършва оптимистично и някак затваря кръга с "thank you song" и продукцията на Arca. Макар песента да е първата, написана за проекта и може би най-тъжната в колекцията, тя намигва към стария каталог на Туигс, към старата ѝ креативна дружба с Arca и уверява, че всичко е добре, когато завършва добре, а човек винаги превъзмогва мъките си.
Тук е моментът да отбележим продуцентите. Основни заслуги за почти всички тракове има испанецът El Guincho, известен покрай работата си с Розалия. Активно участие в кредитите взимат още Arca, Koreless, Майк Дийн, както и самата FKA twigs. Съзнателно или не, този свеж и цветен екип забърква нещо, което в цялостния си вид несъмнено отдава почит към британската съвременна музикална и рейв култура. В много стегнат и чудесен вид, събира повечето основни жанрове и влияния на Острова, опакова ги в излъскан, малко авангарден звук, подходящ за 2022 и претендира за най-неподправено авторската, изразено британска творба на FKA twigs досега.
В "CAPRISONGS" Туигс разкрива потенциала си да бъде истинска "goat". И не в смисъла на козирога, а на най-добрата, на рок звездата в центъра на творческата си кариера. Все пак - с упоритата и всеотдайна работна етика на въпросния козирог. В своя трети албум FKA twigs най-накрая сваля наметалото на крехката, неуловима сирена от "MAGDALENE", зовяща моряците с копнеж, и на прескачащия дигитален аватар на видео-героиня от "LP1". Вместо това разказва за себе си и сякаш ни пуска в преддверието на собствения си свят, сред близкото си обкръжение. Но и тук надникването в нейните покои се случва винаги през някого - през другите артисти, през различните ритми или емоции. Туигс неизменно влиза в образ, изнася представление, оригинална е, пречупва през призма това, което иска да ни каже. Усеща се като ексцентричен, странен и малко тайнствен водолей.
Публикуване на коментар