"Dawn FM" е част от една музикална вълна, която започна малко несъзнателно още в началото на миналата година с "Future Nostalgia" на Дуа Липа. Младата британка се превърна в предвестник и посланик на нещо, без да има никаква представа какво ще последва - шумно диско и безмилостно танцувални парчета, рязко контрастиращи на безнадеждната реалност навън; промяна в начина, по който хората слушат музика. От еднообразните и правени по калъп песни, предназначени за алгоритъма на безкрайните плейлисти, акомпаниращи сивия, напрегнат работен ден и екселските таблици, до живите мелодии, озвучващи поредното TikTok танцово предизвикателство. Поколението наистина е ново. Мелодиите са весели, а ние имаме нужда да изтанцуваме всички тегоби, дори навън светът да свършва.
Капсулиран в едно паралелно време-пространство албум, "Dawn FM" е очевидно замислен като концептуално произведение. Радиото, което слушаш в колата си, в тунел, преминаващ през чистилището, на път към всепоглъщащата светлина. И макар с много консистентно звучене и свързващата нишка на Джим Кери, на самооценката и самоусъвършенстването във всички парчета, албумът е достатъчно дълъг и разнообразен, за да не бъде скучен. В 52-те му минути намираме прогресивни ню уейв нюанси, много Майкъл Джаксън, марковото секси r&b na The Weeknd в един тлеещ, спящ вариант.
Темата на концепцията разглежда следващата фаза в развитието на персонажа на артиста, преминаващ с уж нови очи през познатите старите борби с опасните субстанции и опасните красавици. Имаме и новина - за пръв път се осмелява да засегне повече философски и житейски въпроси, да погледне отвъд партитата, жените и кокаина, да съжали и да поиска друго за себе си. С други думи - какво преживява един човек след 30, по време на депресия и световна пандемия.
Идеята за "опаковката" на всичко е оригинална и може би най-концептуална, в истинския смисъл - радиостанция, микровселена, настроение. Пред слушателя се разгръща саундтракът на една трансформация, на живота след нея. Говори гласът на помъдрялото "аз" (референция към обложката на албума), на Бог, на водещия (на предаването и по пътя). Има ли по-подходящ за тази роля от любезния съсед по къща и телескоп Джим Кери?* Постановката си има всичко, характерно за една истинска радиопрограма - водещ, джингли, перфектен, преливащ плейлист и различни гости в и между песните. Честотата на станцията също едва ли е случайна, имайки предвид името на един от основните продуценти на албума - Oneohtrix Point Never, както и една от местните радиостанции в Торонто - Z103,5.
В чисто музикално отношение, The Weeknd се заявява напълно открито като Майкъл - кралят, момчето-звезда на съвременния поп и TikTok аудиторията, според някои критици. А никой не може да утвърди тази роля и да пресъздаде приемствеността по-добре от Куинси. Парчето с неговата история е не просто паралел между живота без майка на Джоунс и този без баща на Тесфайе, то е и вид признание на сцената. Защото The Weeknd видимо се развива артистично - успява да расте във всеки смисъл и да остава релевантен, като се преоткрива музикално. Сравненията с Джако присъстват отдавна, но едва сега, в своя пети студиен албум, той приема толкова пълно този ретро, синт, фънки звук, характерен за музиката от 80-те, както и статуса си на световна суперзвезда. За първи път изглежда и толкова амбициозен - като мащаб на продукцията, мелодиите, в разбообразието и качествата на вокалните си превъплъщения.
Вече споменахме продукция и гости. Освен Oneohtrix Point Never, Куинси Джоунс и Джим Кери, сред замесените откриваме верния съдружник Оскар Холтър и още няколко шведски деца-чудо, начело с, разбира се, Макс Мартин и Swedish House Mafia. Калвин Харис прави трак, в който участва Лил Уейн (!), а Tyler, Тhe Creator също дава своята лепта за албума, върху подложка от хармонии на The Beach Boys. Има още семпли на японско поп-парче от 80-те и любопитни електронни заигравки, благодарение на съзвездието опитни електронни продуценти, без съмнение, фенове и познавачи на епохата и музиката ѝ. Първата част на "Dawn FM" е жива, пулсираща, мястото ѝ е на клубния дансинг. Във втората се завръщат бийтовете, съблазнителните r&b мелодии и The Weeknd в своята филтрирана, но по-класическа форма. Наистина амбициозно и гладко шлифовано начинание. Може би едно от най-добрите с участието на Мартин напоследък.
Лични фаворити? "Gasoline" със странните, ню уейв вокали, прекрасната удължена версия на "Take My Breath" и абсолютният, типичен за The Weeknd, r&b хит "Best Friends", както и "Don't Break My Heart". Взетият назаем риф на "Sacrifice" също се класира някъде там.
"Dawn FM" е логична, но различна и успешна следваща стъпка. Различна звуково и от гледна точка на разказаните истории, пълни със съжаление, опити за преосмисляне на досегашен опит и избори, за повече оптимизъм, за запазване на връзките и истинска грижа за хората, макар и от безизходната на пръв поглед позиция в тунела на чистилището. Ще оживее ли лирическият The Weekend или не? Ще премине ли изпитанието? Ще намери ли обещаната светлина? Не е ли оптимизмът просто прикрит цинизъм, примирено-нихилистичен? Убеждението, че героят сериозно се е променил някак се изплъзва.
The Weeknd винаги ще си остане мрачен персонаж, дори в разгара на партито. И този път не изглежда никак сигурно, че зората ще донесе развиделяване. "Dawn FM" озвучава идеално момента на границата, в последните тъмни и първите светли часове. Важно е единствено да намериш смисъла в хаоса. Медитацията те води през различните състояния - еуфорични, опиянени и не толкова. Накрая искаш само много да танцуваш.
Жалко, че полувремето на Супер Боул се случи миналата година.
"You gotta unwind your mind, train your soul to align
And dance 'til you find that divine boogaloo."
*Според историята, Кери и The Weeknd се запознават преди около две години, когато се оказва, че освен фенове един на друг, са и съседи с интерес към телескопите...
Публикуване на коментар