Здравейте! След хиляди обрати и откровени глупости, годината някак неусетно се изнизва. Септември е. Оранжеви и хладни сме, музиката става мъглива и топла, а ето какво предлага изминалата седмица.
1. slowthai - feel away ft. James Blake, Mount Kimbie
Няколко дни, след като официално се чу, че колективът може би записва, песента получи своето премиерно въртене по радиото. След пускането на "Nothing Great About Britain" миналата година, Тай направи силни включвания в тракове на Disclosure и Gorillaz, а сподели и няколко самостоятелни такива. За един от тях, "BB (BODYBAG)", помагат точно Блейк и Дом Мейкър от Mount Kimbie. Работата заедно явно им се услажда и решават да повторят. "feel away" вади на показ уязвимата страна на Тайлър. Той мърмори под нос, сякаш се извинява. Престава да бъде шумния хулиган, по-близък до пънк естетиката, отколкото до хип-хопа, и се превръща в момчето, което иска да се поправи, да разбира повече другите и пише песни в памет на брат си. Момчето, което чувства. За това, освен осъзнатите лирики, помагат и безплътните вокали на Блейк - човек, когото сме свикнали да олицетворяваме с деликатни чувства и меки, въздушни полутонове. Тук чуваме същото - пианото, електронния бийт и минималната продукция (които не биха стояли зле и в запис на самия Джеймс Блейк) някак оставят раповете на slowthai и гласа на Блейк на преден план, като постигат по изтънчен начин това, което обикновено постигат щумните и агресивни песни на момчето от Нортхамптън - хващат те за гърлото и приковават вниманието ти. Видеото, естествено, е откачена психария и изцяло отделна вселена, напълно по вкуса на господин Фрамптън. А успяхте ли да хванете семпъла на Марая?
2. Blood Orange & 박혜진 Park Hye Jin - CALL ME (Freestyle)
Ако се чудите защо този трак ви е познат, вероятно сте слушали дебютното EP на творящата в Лос Анджелис корейка Park Hye Jin. Там се гуши оригиналният вариант на "CALL ME", все така меланхоличен, но и малко тайнствен, с непознатите си корейски заклинания. Дев Хайнс (Blood Orange) запазва цялата му основа, като добавя нежен слой собствени думи, за да ни въведе в пустата, дъждовна атмосфера на нюйоркската действителност през март. Изцяло режисираното от него, направи-си-сам видео, също е чудесна илюстрация, както и на моменти суровите, изкривени вокали, и счупения, замазан звук. Полазват те мрачни, но въпреки това - освобождаващи чувства - точно като да караш сам през града нощем. Извадихте ли вече дебелото яке и мекия шал от гардероба?
3. Kojaque - Shmelly
"Shmelly" бе представено официално на света през август, в популярната платформа "COLORS". Като студиен сингъл обаче излезе едва онзи ден и това е чудесен повод да си поговорим за Kojaque. Млада рап-надежда и визуален артист от Дъблин, част от редиците на все още малко екзотичните за нас, но способни ирландски рапъри. "Shmelly" пристига на вълната на славата от първия по-голям проект на ирландеца - широко възхвалявания "Deli Daydreams", и разпродаденото турне с георя от първото включване - slowthai. "Shmelly" разказва за не толкова бляскавата страна на това да израснеш в Дъблин, разпръсква последните приглушени лъчи джаз от стар, задимен гангстерски бар и лъха на силно уиски. Спорадичният сакс само подсилва настроението. Видеото (режисирано от артиста) впечатлява, но живото изпълнение от сесията за "COLORS" е чиста проба съвършенство.
4. Kipp Stone, Mick Jenkins - Sprague Street
Тъй. Още от мелодичните хип-хопове. Този път са си американски и носят толкова здраво ретро звучене от 90-те, че хората като мен още по-силно желаят да притежават уокмен и касетка със сингъла. "Sprague Street" се нарича улицата в Кливлънд, на която Кип Стоун живее. С нея започва и разказът за житейските неволи на героя в една от най-бедните части на града, които получаваме на 20 октомври, опаковани като микстейп. В "HOMMÈ" освен Мик, място намират и младите съграждани на Кип Nuke Franklin и Torre Lott. И Стоун, и Дженкинс имат подход към думите, умеят да изстрелват бързи фрази, да ги зареждат с експлозивна енергия и да рисуват светове. Буум-бапът на Ню Йорк (или на DJ Shadow) се среща с флоуа на Андре 3000, някъде по средата между Кливлънд и Чикаго.
5. Brent Faiyaz - Dead Man Walking
Чоекът с прелъстителния глас и "токсичното", според някои издания, r&b отново пее за нездрави връзки. Евентуална част от евентуална делукс версия на издадения през февруари "Fuck The World", "Dead Man Walking" изкушава с 80-арска нишка, премерени струни и клавири, и едно определено призрачно усещане. Досущ като един винтидж The Weeknd.
6. The Avalanches - Music Makes Me High / Take Care In Your Dreaming (feat. Denzel Curry, Tricky & Sampa The Great)
Лъскаво, цветно диско, пропито с много фънк и задължителната ударна бас линия, плюс хипнотизираща мелодия с подчертано 70-арски лаундж привкус. С такъв двоен сингъл ни радват австралийците след първите няколко проби от предстоящия им албум, излезли по-рано през годината. И, докато всички парчета със сигурност носят един страхотен, танцувален вайб и ретро намигване към хипи-културата, ми се иска да обърна една идея повече внимание на "Take Care In Your Dreaming". Освен с плеядата гост-артисти, тракът може да се похвали с магична мелодия, толкова успокояваща и нежна, че почти въвежда в медитация. Мантрата "Take care in your dreaming and love when you can, You'll need it now"* се извисява ненатрапчиво над всичко останало, а вдъхновяващите истории на Дензъл и Сампа са перфектно допълнение към сеанса по пълноценна грижа за себе си. Остава да си налеем нещо освежаващо, да затворим очи и да си представим, че сме в просторна къща, на брега на южен океан.
7. Pop Smoke - Mood Swings (feat. Lil Tjay & Summer Walker) - Remix
Изпълнителката от Атланта Summer Walker освежава големия летен хит на трагично загиналия млад рапър с палав куплет и прибавя още огън към вече секси парчето.
8. WizKid - No Stress
В продължение на номер 7, един от големите в момента нигерийски изпълнители говори за любов, хубави жени и успокояване на стреса. С класическо афробийт/поп звучене, "No Stress" подгрява очакван албум, предвиден за 15 октомври.
9. Busta Rhymes, Anderson .Paak - YUUUU
Класически изпипан трак и класически изпипано видео, които няма как да не извикат Джъстин Тимбърлейк, Тимбаленд и Джей Зи в съзнанието ни. Кадрите пренасят в "Sin City" или може би - в "Шпионин срещу шпионин". Паак продуцира и рапира, двамата си разменят вещо куплети, внушавайки пълно величие. Бъста обещава и нов албум - пръв от 2012 насам.
10. Rapsody - 12 Problems
С последното пък ставаме сериозни. Посветено на редица проблеми и социални несправедливости (разбирай полицейското насилие) в Америка и по света, "12 Problems" се заиграва, разбира се, с култовото "99 Problems" на Джей Зи и американския сленг за "полиция" "12". Дамата от Северна Каролина и куп други, популярни артисти участват в компилация, даряваща част от печалбите си на организации, чиито каузи са именно в борбата с въпросните социални неправди.
Нас, честно казано, повече ни вълнува семплираният нашенски хор. Странно как чуждите култури възприемат народната ни музика като катартична и дори, понякога, зловеща. Неоспорим факт обаче е, че тя идеално лепва на всякакъв тип тежки бийтове и прави нещата да звучат още по-сериозно. А съвременните творци надлъж и нашир все повече я припознават.
За да си отдъхнете за малко, ето този кавър на Фийби Бриджърс и Арло Паркс.
Както и този бийт на TromBobby. Наистина ми се ще София и Борово да звучат така.
Това, познахте, далеч не е всичко. Нека отбележим този красив, размечтан епос от Sufjan Stevens, това удоволствие от Black Coffee, с вокалите на Селест и непогрешимите такива на Джейкъб Банкс в "Stranger". После, продължаваме с няколко елегантни номера от Cautious Clay, Masego, Joy Oladokun, Joy Crookes, SahBabii и April. Още по-елегантно минаваме на вълна хип-хоп с нещо, навяващо едва доловим спомен за Мак Милър, с майсторите на британската мелодика Louis VI, TellowStraps и Rudi Creswick, с презокеанския стихоплетец Marlon Craft и завръщането на Мел Си, този път - в компанията на Nadia Rose. Подобни приятни лежерости чуваме също от THEY. & Juicy J, Бийбър и Chance The Rapper.
Същинските рапове и граймове са подсигурени от Teeway, FLOHIO, JAHMED & Freddie Gibbs. Имаме и роден представител, в лицето на ATILA, с цели два трака - "По-лошо" и "Поражение с украса". Повече за тях и "Няма пълно щастие" скоро. Обещавам.
Имаме и парти рап тупалки. Сред тях намираме Rico Nasty, Wes Nelson и Hardy Caprio, Belly Squad, YG. "Money Mouf" на Tyga, Sweetie и отново YG пък е толкова блинг-блинг и гъзарско, че ни връща обратно в 2000-те за нула време. Впрочем, има защо. Песента взема назаем моменти от онзи "Salt Shaker" на Ying Yang Twins, Lil Jon & The East Side Boyz, който господстваше над планетата през 2004.
Време е за клубна и електронна музика. Малко jungle носталгия в добрте традиции на ветераните Chase & Status, малко същински dacefloor тупалки от Gorgon City и Torren Foot (с вокали от Tinie Tempah & L Devine), нещо малко по-скромно от Bright Lights, и една бъдеща класика от Franky Wah.
Алтернативно и китарно, ще послушаме новите на Porridge Radio, Sunflower Bean, Liza Owen и Teddy Geiger. "Sedona" на Sir Chloe, свежите неща от Nothing But Thieves, Eels и Molly Payton допълват селекцията.
Остана да си поприказваме за албуми и EP-та. То се знае, няма как да минем без Алиша Кийс, Yellow Days и Elderbrook. Безкрайно заслужаващи обаче са и тавите на Potter Payper, експериментаторите Gus Dapperton и SAULT. За дълбок, затрогващ соул търсим Baby Rose и разширеното издание на дебюта ѝ "To Myself". Lil Tecca ни кани в неговия "Virgo World", където срещаме различни любопитни гост-творци. За финал - заповядайте този предаван на живо бийт тейп от Logic.
За тази седмица - май беше това. Другата - повече. Плейлистите са, където бихте ги потърсили, а усмивките - надявам се, на лицата ви. До скоро!
________________________________
*"Погрижи се за мечтите и любовта си, винаги, когато можеш, ще ти потрябва"
Публикуване на коментар