Привет, скъпи хора! Как сте? Тази седмица има много за споделяне. Хайде!
1. Jamie xx - Idontknow
В интернет пространството отскоро витаеше впечатлението, че всички дружно сме си мислили “Къде е Джейми”? И ето, Джейми е в плейлистите ни за втори път в последните 3 седмици. След ударното "Smoke" от малкия шедьовър на Headie One, идва самостоятелното "Idontknow". Песента звучи неотложно, като объркването в главите на всеки от нас през този месец и нещо. Завива ти се свят, а после всичко си идва на мястото и става някак танцувално. Водещият висок вокал в ушите ви вероятно принадлежи на Самфа. Пригласят му още поне два семплирани, насечени гласа и нареждат френетично заклинания, че не познават никакъв Джейми, но много биха искали да танцуват с вас. Истината е, че Джейми рядко се разкрива в подобна светлина. Племенни барабани превземат цялата композиция, ритъмът играе. Всички компоненти са дебело наслоени и създават усещане за неконтролируемо рейв парти от началото на 90-те. Цветовете от "In Colour" избледняват в див водовъртеж, за да се сведат до черно и сиво. Тракът обикаля анонимно знайни и незнайни дансинги от есента на 2019 насам, провокира интернет хайп и печели подкрепата на големци като Caribou, Four Tet и Bicep. Делириум и психично разстройство в едно. Звукът, който така добре познаваме от продукциите на The xx, обърнат с хастара навън.
2. Trombobby x C-MO - Прах
Трябваше да сме се запознали с траклиста на "Всичко е наред" още на 21 март. Нещата обаче са далеч от наред в един друг план и промото ще се състои онлайн. Историята? Лили чува семплирания си глас в онази "Лили" и дава голяма част от дискографията си за каузата на Боби и Симо. Така парчетата във "Всичко е наред" използват песни на примата за основа и си личи. Звукът изследва и други посоки, освен познатите, бийт-центрични, от "The Year Without a Summer", а текстовете са на български. В "Прах" намираме пиано, китарата на Петър Йотов и един убийствено сладък дроп с промяна на темпото по средата. Албумът можете да чуете тук, а всички композиции слушаме на живо, ето тук.
3. RIMON - Out Of My Way
След твърде секси номера "The Morning", това тук ни връща някъде в началото на 2000-те, когато ние бяхме малки, а RIMON тепърва е прохождала. Продуцирано, както винаги, от верния ѝ Samuel Kareem, "Out Of My Way" продължава да наслагва цветове във вече богатата RnB, соул палитра на девойката от Еритрея. Видеото проследява играта на котка и мишка между двама души с романтични интереси и следва същата естетика. Добрата новина е, че скоро очакваме второ ЕП - "I Shine, U Shine".
4. La Roux - Automatic Driver (Tyler, The Creator Remix)
Тайлър взима песен от последния албум на Ели Джаксън, увеличава значително количеството режещ бас, праща вокалите на дъното на регистъра и я прави да звучи като... негова. Без захарната фънки-поп глазура, но с умело вмъкнатите тук и там реплики от момчето-цвете, все едно слушаме епилога на "IGOR".
5. Tom Misch & Yussef Dayes - Nightrider (feat. Freddie Gibbs)
В трета мостра от предстоящия "What Kinda Music", Том Миш и ко представят музикалния еквивалент на топла майска вечер. От "Nightrider" струи непоправима класа и чувство за абсолютно великолепие. Всичко е като вряща гозба в гърне, под похлупак, която всеки момент е готова да избухне. Съставките - малко китари, малко струнни, хлъзгави вокали от Миш и Джордан Ракай, плътен бас, екстра божествен куплет от Гибс и - обилно върху всичко - барабаните на Дейс. Още много от същото - в албума следващата седмица.
6. Kid Cudi - Leader of the Delinquents
Отново подложка от струнни инструменти и ретро нюанси създават атмосфера, близка дори до Massive Attack. Къди е тъжен и размишлява върху славата и самотата, с целенасочени и стегнати рими. Тънките напевни моменти липсват, а, по всеобщо мнение, песента прави препратки към Къди от началото на кариерата му. И, наистина, парчето циркулира в пространството още от 2012. Първи прочит от потвърдения седми студиен албум "Entergalactic", който ще излезе заедно с анимиран сериал в Нетфликс.
7. Bon Iver - PDLIF
Благотворителен сингъл, всички приходи от който отиват в помощ за борба с вируса. "Please, Don't Live In Fear" използва стар сакс семпъл, гласа на Кейси Хил и малко богати цигулки. Върнън отново улавя онова чувство на сладка меланхолия, когато може да си унил, но знаеш, че всичко ще бъде наред. Негов запазен и безотказно работещ трик. "PDLIF" се реализира от артистите напълно дистанционно и е нещо, от което всички имаме крещяща нужда.
И понеже Върнън винаги действа терапевтично, споделям с вас още един трак с негово участие. Naeem e млад артист от Лос Анджелис. "Simulation" пък е част от работата му по дебютното ЕП "Startisha", отчасти записано в домашното студио на Джъстин. Почеркът и пианото му личат отдалеч, макар и обвити в мек, плътен бийт и напоителни рап куплети. Разказ за реалния - нереален свят, в който живеем и креативността - като единствения лъч надежда.
8. The Streets & Tame Impala - Call My Phone Thinking I'm Doing Nothing Better
Малко рязка смяна. За албум на Майк Скинър говорим още от онези сингли в края на 2017. Пророчествата и мечтите ни се сбъдват и го получаваме в началото на юли. Надявам се, след карантината. В списъка с артистите, част от проекта, са млади и изключително интересни имена като IDLES, Jimothy Lacoste, Hak Baker, Ms Banks, Greentea Peng, Jesse James Solomon и ветерана Donae'o. Появяват се хитро и по ред на номерата във видеото към "Call My Phone", видимо заети с обсъждане на важни делови проблеми. Както винаги, минималистичен бийт и убийствени лирики. Фрази като "You know I'd give you my kidney, just don't ever take my charger"* обобщават философията на целия съвременен свят. А по-категорична резачка от отвлечения припев на Кевин Паркър едва ли съществува.
9. Hayley Williams - Why We Ever
Hayley Williams отново отброява дните до "Petals For Armor" със сингъл. Tози път въздушен, уязвим и много, много красив.
Сладкото готви милата Кристин, със скърцащия под, по повод инициативата на Global Citizen:
Както вероятно сте се досетили, има още много. На първо място - ето това парче от MANIK MC. "Shade" идва след дълга пауза, но намира MANIK в познатата силна форма - мелодичен и сериозен.
Florence + The Machine също представят сингъл с благотворителна цел. "Light Of Love" е част от звукозаписните сесии за "High As Hope", но така и не стига до финалния траклист на албума. За щастие, я получаваме сега.
Още подобни нежни лирики осигуряват Oh Wonder, girl in red и симпатичната белгийка Selah Sue. Amber Mark прави нещата няколко идеи по-чувствени с демото "Waiting". В подобно настроение са и новите неща от Farrah, Kehlani, 21 Savage & Summer Walker и Tiana Major9. Тук е време партито да започне. Разчитаме на португалско-иранския чаровник mishlawi, изненадващо в компанията на популярния в Русия агент Feduk. Джон Леджънд избухва с нетипичен химн за доброто настроение и любовта, а сестрите Chloe x Halle се съюзават със Swae Lee и Mike WiLL Made-it за танцувален, летен трак. Нещо подобно се получава и при майсторите в жанра Buju и Burna Boy. За подробни инструкции как да оцелеем на Земята, обръщаме се към Деклан Маккена.
В по-клубен аспект, имаме Tiesto & Becky Hill, както и отличниците Adelphi Music Factory и Disciples.
Рапът е британски и влиза с шут, благодарение на хиперактивните дуети Tempa T и Macky Gee, и Footsie и CASISDEAD. Имаме и наше включване, от Имера.
ЕП-та. Няколко и все любопитни. Започваме с "2 Sides" на Lavida Loca - младо и оригинално явление за британската сцена. "Janktape Vol.1" е общият микстейп на калифорнийските чеда Buddy и Kent Jamz. Приглушени, леки мелодии за приглушени, безгрижни летни вечери. Третият кандидат свири класически инди фолк, в хипнотизиращата традиция на Бен Хауърд. Ричи Томас, част от тур-групата на Хауърд, отдавна работи по свой собствен проект, но решава да сподели "Headlines" с онлайн света едва сега.
Ако трябва да говорим за албуми, веднага споменаваме "Goat World" на Nafe Smallz, когото възхвалявахме и миналия път. Нюйоркската ъндърграунд легенда R. A. The Rugged Man събира едни от най-големите в играта въобще в "All My Heroes Are Dead" и им дава широко поле за изява със своите 22 трака. Наример този, с бурна Wu-Tang възхвала, класически boom bap и щипка карибски цвят за модерен привкус. Четири безмилостни куплета от четири легендарни MC-та, уж далеч отвъд разцвета на силите си. Кой каза, че старата школа е изгубила блясък? За сравнение, пуснете си последното на DaBaby.
От по-меката, кадифена страна, имаме колекцията на dvsn "A Muse In Her Feelings". Качествено RnB и гост-артисти като Popcaan, PARTYNEXTDOOR, Ty Dolla $ign, Future, Summer Walker създават чудесен саундтрак за топлото време. Още в същия ред на мисли предлага и The-Dream. Duke Dumont носи денс електрониката, голяма част от която, всъщност, сме чували вече. Все пак, идва освежена и подходящо разкрасена за сезона. След дълга творческа пауза се завръща и Fiona Apple. "Fetch The Bolt Cutters" наистина звучи раздрънкано - като кутия оборотни болтове в оживена работилница, където вечно някой кове и реже. Много перкусии, напълно суров звук, спорадичен кучешки лай и трудни за преглъщане текстове правят от албума перфектната алтернативна какофония. Преиздаден Alfa Mist пък обещахме още в предното издание. Колумбийката Lido Pimienta се грижи за доставката на свежи, екзотични звуци в "Miss Colombia". С две ръце препоръчвам Rina Sawayama, която поднася своя прочит на звученето на популярната музика днес, в едноименния "SAWAYAMA". Вътре има всичко, особено широк размах и креативна носталгия по по-предишното десетилетие.
Пълните, обновени плейлисти са по местата си в Spotify и Apple Music.
До скив!
⸺⸻⸺⸺
*"Знаеш, че ще ти дам бъбрека си, просто не ми взимай зарядното"
Публикуване на коментар