Здравейте. От позицията на времето, мога да кажа, че седмицата беше странна. Започна добре - с много качествена и очаквана музика, и завърши зле. С една неочаквана и ненавременна смърт.
1. Tyler, The Creator - И всичките му четири нови парчета
Досущ като Disclosure преди няколко седмици, Tyler полудя и започна да пуска по една нова композиция всеки ден. Не, че се случва за сефте, напротив. Лятото на 2018 беше плодотворно за артиста и на няколко пъти се радвахме на спорадични, кратки изблици, обикновено записани върху чужди бийтове. Различното в тези четири, е точно това - те са авторски инструментали на Tyler, значително по-дълги са от 58 секунди и май са нещо като пасивно-агресивен дис към Ем, макар без думи. Тайлър, все пак, създава неща, а Machine Gun Kelly има какво да учи. Любимо - "BUCKET".
2. Maverick Sabre - Drifting
През последните няколко месеца, Маверик упорито напомняше за себе си и освен всички feature-включвания, неизменно намекваше за нова авторска музика и трети албум, на хоризонта на не толкова далечното бъдеще. И ето, че моментът настъпи. "Drifting" е всичко, което сме чакали и, което не сме. Sabre бяга от обичайния богат, соул звук, който така добре пасва на леко дрезгавия му, но - винаги пропит с чувство - вокал, на който така добре сме свикнали. Новата посока обаче му отива. Звучи свежо, дава на гласа си повече пространство, за сметка на по-прибрана продукция, и го оставя да лети и да превзема нови ширини. Песента напомня бегло на нещо, откраднато от 90-те, но пречупено през споменатата вече стегната, но ужасно съвременна продукция, дело на самия Майкъл Стафорд, между другото. "Drifting" носи кинематографично усещане, размах като саундтрак на филм или, още по-точно, на ирландското младежко ежедневие. Немалка роля за това играе и чудесното видео, своего рода обяснение в любов към Ирландия. А Beck и "Loser" някак от само себе си изникват в съзнанието, придърпвайки и Hak Baker за крака. Животът може да е труден, но, май, все пак, не е толкова лош, а?
3. Hozier - Nina Cried Power
Изтеклата седмица определено беше силно ирландска. След шеметния успех на "Take Me To Church" и дебюта си, Hozier се отдаде на заслужена почивка - за проветряване на мислите и търсене на нови идеи. Е, съдейки по "Nina Cried Power" (което, между другото, е EP) и останалите три песни в компилацията, със сигурност не си е губил времето. Mavis Staples, Booker T. Jones, почит към легендарните творци, превърнали музиката в оръжие и изразно средство, призив за действие, протест. Всичко това намираме в най-амбициозната композиция на ирландеца досега, а EP-то загатва за пълната палитра, с която Hozier може рисува. Потриваме доволно ръце в очакване на още нова музика и албум догодина. 🍀
4. Octavian - Revenge
Това също предшества EP, излязло днес, 10/9. "Revenge" се гмурва в дълбокия трап. Общото настроение е, в някакъв смисъл, продължение на "Little" - "I got bigger, I used to be little", но не само това, сега съм почти недосегаем и ще си го връщам на всички, които някога са се съмнявали в мен. Колкото до останалите (много) парчета в "SPACEMAN" - в траклиста не намираме нито един от предишните познати сингли, а 14 чисто нови трака. Повече за тях - след седмица.
5. Dizzee Rascal - Money Right ft. Skepta
Това говори само за себе си. Аз нямам много какво да допълня, освен че легендите заслужават легендарен семпъл. Dizzee пуска нещо краткосвирещо на 14/9 за радост на всички отдадени грайм-глави.
6. Devlin - Live In The Booth
Истинският Еминем. Шегата и глупавите сравнения настрана, момчето няма 30 и е истинско грайм величие. Покъртителна техника и текстове, които винаги казват достатъчно и на място, без празнословия и излишен фалшив блясък. Тук го намираме да помпа заслужено мускули в компанията на Ghetts. Последният албум излезе преди около година, така че, ще се радваме на нов.
7. Ghetts - Black Rose ft. Kojey Radical
Нещо просто и красиво като послание и естетика. Друг от ветераните се обръща за рамо към един от много можещите млади и невероятно чаровната си дъщеря. Песента е посветена именно на нея, а Ghetts и даже - Коджи - блестят в мекото си, сантиментално и акустично амплоа. Последният по-голям рилийз от Ghetts беше отдавна, а евентуалното продължение на "Ghetto Gospel" започна да придобива почти митичен статус. За късмет, явно измеренията му са съвсем реални и скоро ще го чуем.
Като бонус-трак по темата с Коджи, чуйте и прясното парче на Mahalia. Още общи проекти от двамата на 21/9.
8. Ezra Collective - Reason In Disguise feat. Jorja Smith
Колаборация, която за мнозина може би е изненадваща. Изненадващото, според мен, е, че се случва чак сега. По малка или голяма случайност, барабанистът на цъфтящия лондонски джаз-колектив и барабанистът в живите участия на Джорджа, са една и съща личност, а именно - Femi Koleoso. Джазът и соулът не са никак далеч идейно, а добавим ли и кадифения глас на Джорджа и постоянната, твърда линия на ударните инструменти, проправяща си път през организиран хаус от красиви, течни звуци - всичко лепва перфектно. Палци горе за поредното доказателство за творческата смелост на младата Смит.
9. AlunaGeorge - Superior Emotion feat. Cautious Clay
Във втората част на плейлиста днес, настроението значително помръква, а тоновете стават забележимо по-приглушени и меланхолични. Aluna има хипнотичен и копринен глас, George - магична и магнетична продукция, а когато прибавиш и Cautious в бъркоча - за точно такова парче - резултатът е повече от разтапящ. Иначе - уязвими и откровени лирики за неразбориите в главите и живота. EP през октомври.
10. Billie Marten - Mice
Помните ли a blaze of feather? Помните ли Корнуол? Паралелът с песента на Били е неизбежен - още един талант, изкушен от дивата прелест на британския югозапад и още една песен, писана там. Чуплива, тъжна, малко отнесена, измъчена, но красива и много силно емоционална.
11. Thom Yorke - Suspirium
Още за емоционалната пустош и дълбините на депресията от някой, който ги разбира. Като се замислиш, кой по-добре от Йорк би озвучил филм на ужасите, и то такъв като "Suspiria"? Този правилен, систематичен валс за пиано е толкова прозрачен и спокоен, мелодията така се запечатва в главата, че се превръща в постоянен бекграунд мотив, докато усещането за тревога и тъмнина неминуемо нараства.
И - стигаме до Мак. Може би се досетихте, с преднамереното и постепенно успокояване на темпото. Видеото долу беше предвидено за десертната секция още, щом се появи, няколко дни преди тъжната случка. Изпълнението му на "Hurt Feelings" е толкова добро и непринудено, поднесено с толкова чувство към музиката и чар, че няма как да не ти хареса от момента, в който чуеш първата нота. Подобни живи изпълнения Мак има около 200. След всяко едно от тях, няма как да не го заобичаш още малко повече като артист. А и като човек, съдейки по всички добри думи за него. Мак заразяваше с музика от сцената, споделяше всичките си малки и големи проблеми в лирики, без да се страхува, обръщаше внимание на музиката и градеше постоянно таланта и творчеството си. Справка - пълната с душа хроника на едно ужасно бавно и мъчително лично оздравяване, съпроводено от един малко объркан край на връзка в "Swimming". Милър знаеше какво и как му вреди, без да романтизира излишно нещата. Изглежда, беше намерил път към възстановяване, към израстване и по-добра грижа за себе си, и беше постигнал баланс. В такъв тип борби обаче често всичко е само привидно, а на въздушната кула ѝ трябва само лек повей, за да се срути. "Swimming" е абсолютният творчески връх в едно успешно единадесетгодишно творчество. Представете си постигнатите върхове и спечелените фенове след още само пет, например...
Да видим останалите и да вдигнем малко настроението. Чудесни поп парчета в петък пуснаха Amber Mark & DRAM, Sasha Sloan, Majid Jordan (тук имаме и малко r&b, естествено), MØ и Silk City с Dua Lipa (не е нужно да ви казвам, че, след има няма седмица-две, това ще звучи навсякъде). Парти-стартъри предоставят Nile Rodgers заедно с, изненада, Craig David и Stefflon Don, Shakka, High Contrast и Yungen (отново с Craig), Lady Leshurr & Mr Eazi, с вече традиционната доза островни звуци. На TEED пък разчитаме за електронната клубна тупалка.
Рап играта, както винаги, е силна и добре представена. Kanye и Lil Pump се заяждат с Adele Givens в нещо с непоносимо зарибителен бийт и невероятно нелепо видео, Octavian не само пуска микстейпи, а се забърква в приключения с A2 и още куп свестни хора, a T.I. разчита на помощ от Meek и Yo Gotti за цели два свежи сингъла. Skepta и Dizzee също се появяват в още две песни, този път по отделно, с други хора, а, на всичкото отгоре, Gambino подари две уж незавършени парчета на всички щастливци, които са купили билети за турнето. Е, ние не сме от тях, за съжаление, а те държат да "запазят песните в общността".
В албумите на седмица #71 трябва да се внимава. Много. Хем да не изпуснем нещо, хем защото има много хубаво. Започваме с режещото EP "RUNT" на нашия приятел slowthai, продължаваме с "цветните кралства" на Maribou State и стигаме до завършения шедьовър на Chilly Gonzales. Нашето момче Kamen, което прави музика, прави много хубава музика и споделя последното EP от сезонната си поредица - "Heat". Да се влюбиш. Kilo Kish, А2, Seinabo Sey, Russ, Joey Purp, Menace Beach, Friction и карибските ритми на Estelle също имат с какво да ви изкушат. Този петък пазарът се радва на още дългосвирещи проекти от ZHU (части едно и две), MNEK, The Blaze. За носталгично настроените, с нов материал, се грижат сър Пол Макартни, Лени Кравиц и Пол Саймън.
Публикуване на коментар