Здравейте. Не зная какво да ви кажа, освен че седмицата се оказа прелюбопитна. Неочаквани нови включвания, един възобновен diss, който излезе извън контрол, един чакан албум и няколко супер добри други тави.
1. Gorillaz - Humility / Lake Zurich
Разбра се, че Човекоподобните ще пускат албум след има-няма 20-ина дни, но кой да знае, че ще получим и два топли-топли сингъла? За да е пълен хаосът, бандата се появява с нов басист (Ace, познат от The Powerpuff Girls. Да, да. От тези, същите Powerpuff на Cartoon Network.), заради временното пребиваване на Murdoc в затвора. "Humility" е свежа и слънчева като калифорнийския пейзаж, на чийто фон тече видеото, а "Lake Zurich" - хипнотична и лъскава диско-топка. За албума Albarn казва, че е фокусиран главно върху неговите вокали, тоест, върху 2-D. Но, както се отбелязва в това чудесно странно интервю на Noisey, върху променения и еволюирал 2-D.
2. The 1975 - Give Yourself A Try
Matty Healy също пусна бомба - групата издава не един, а два албума, наесен и през май догодина. В "Give Yourself A try" получаваме сбити накратко житейски уроци от един по-възрастен Мати, на финалната права на 20-те си в дигиталната ера (оттам и връзката със заглавието на албума - "A Brief Enquiry into Online Relationships"). Звуково, песента се намира някъде между пънка от 80-те и разцвета на инди-рока от 2000-те. Иначе казано, два интересни паралела с Arctic Monkeys - темите за онлайн-обществото и явната любов към The Strokes (добре де, или Interpol).
3. CASisDEAD - Sugar Free
След "Pat Earrings", Cas изскача с нова, поотупана от прахта мелодия, използваща класическия семпъл на Juicy и "Sugar Free" от далечната ‘85. Горещо, като за лято, с небрежен, но силен куплет, посветен на удоволствията от живота, най-общо казано.
4. The Internet - Come Over
Запазваме настроението и продължаваме с нещо не по-малко сладко и соул-оцветено. С прелъстителния глас на Syd и магичните рифове на Lacy. Как да откажеш на някого с подобна покана?
5. Octavian - Little
Момчето яхва нетипичен трап бийт. Получава му се, но повече ни радват предните неща. И момченцето в клипа.
6. Jelani Blackman - Go Low ft. NewAgeMuzik
След чувственото парче с Louis VI, Jelani се появява във веселата компания на NewAgeMuzik, за да представи цветен grimey трак, който ще ви накара да поразчупите кълки и стойки. Няма как.
7. Spring King - Us Vs Them
Switch, от резките. С "Us Vs Them" четворката от Манчестър официално обявява, че втори албум е на път за 17 август. Почти тотално опустошение, заявки за по-амбициозен и грандиозен звук, пълнещ големи стадиони и вихрени партита. Да видим.
8. Kamasi Washington - Street Fighter Mas
И отново. Мисля, че вече сме казвали, че Kamasi, всъщност, е бог. Отново е засегнат мотивът за битките, но, да, точно така, под формата на tribute към легендарната видео игра.
9. Rex Orange County - You've Got a Friend in Me
Това е кавър обаче е толкова симпатично, че е невъзможно да не ти допадне. Наивно, по детски просто и мило, като огромна мечка. Все пак, "Играта на играчките".
10. Mac Miller - Small Worlds / Buttons / Programs
След известни лични драми, Мак изплува не с EP, или нещо такова, а с три отделни песни. "Programs" е the odd one, с модерен трап бийт, крайно различен от всичко в "The Divine Feminine". "Small Worlds" и "Buttons" пък връщат познатия, класически Мак, а в първото китарата на John Mayer и пианото на Jon Brion дори акомпанират на меланхоличните, самопознавателни лирики.
11. Jimothy Lacoste - I Can Speak Spanish
Последен в официалния списък тази седмица е Jimothy. Просто защото.
Преди десертите, да проследим развитието на една нишка от миналия уикенд. Помните "DAYTONA", помните репликите към Дрейк и съответния diss трак. Е, Pusha не седи безучастно и нанася ответния си удар. Дали обаче това остава в границите на добрия тон и фарса, целящ да вдигне малко шум около два албума? Стана ясно, че "Infrared" е било примамка, на която Drizzy удобно да клъвне, за може Push да стовари цялата си лирическа (и ядна) мощ върху него. Всичко - от обложката, през бийта на "The Story of O.J.", до препратките към продуцента Noah и болестта му, или предполагаемото дете на Дрейк, удря силно под кръста и ни кара да се зачудим къде ще му излезе краят. Е, чуйте и преценете сами.
Десертите също са прилични. KDA & Too Many Zoos и вездесъщите BBK.
Списъкът далеч не е свършил. Не пропускайте да чуете парчетата на Mahalia, St. Vincent и новия ѝ прочит на "Slow Disco", AJ Tracey & Not3s, DJ Zinc и компания, Girls Names, Etta Bond & A2. Заслужават си и две тупалки с Kranium - една самостоятелна и една с Kamille, ремикс от Run The Jewels, и riddim от Dub Inc. Приятната изненада е поднесена от YOTA (Youth of the Apocalypse, как не се сетихте 🙊) и MF DOOM. Jeff Wootton се събира с Jamie Reynolds, за да направи супергрупа, която вербува MF DOOM да реди рими, за да пусне бомбата... Имаме и няколко не толкова впечатляващи от Lily Allen, повелителката на autotune-a Charli XCX и Flight Facilities.
Категория EP / албум. Силни (и неочаквани) влизания от J Hus, Lykke Li, Jamie Isaac, Jesse James Solomon ("Strata" получава оценка около 15+, минимум), Parliament (да, това е от миналата седмица, но излиза на пазара след 38-годишна пауза!!! и е съставено от 23 перфектни фънк парчета), Morcheeba, Father John Misty и, разбира се, Ben Howard и прекрасната, поетична меланхолия на "Noonday Dream".
Стигаме до Kanye. Не съм го забравила. Но Kanye е Kanye и, наистина, пусна "ye", със сравнително малко излишни циркове и напрежение покрай release-а, на обещаната дата. Някак не е за вярване. Нещата придобиват все по-небивал характер, когато осъзнаеш, че албумът, както и този на Pusha, е дълъг само 24 минути и седем песни, и, естествено, е кръстен на създателя си. Нищо, че той се опитва да ни убеди в друго. Е, според мен "I hate being bi-polar. It's awesome" би било чудесно заглавие, а тази снимка - чудесна обложка, но какво ли разбирам...
Исках да кажа, че Kanye заслужава отделен абзац, а "ye" не може да бъде сбутан и споменат между другото, с другите албуми. Не, че те са под нивото му, той просто е Kanye. На въпроса. "ye" е непредсказуемо предсказуем, изкарва на преден план тъмната страна на Kanye и някои от демоните, с които явно се бори напоследък. Албумът е лесен и дори - приятен за слушане, тъй като не предлага нищо предизвикателно и нечувано досега от West. Парчетата са изпипани чисто технически, а цялата плеяда гост-звезди носят познатото усещане за класа. Продукцията в "DAYTONA", например, обаче е по-добра и някак - рязка. Иначе казано, получил се е албум, който е добър, но без основната съставка, която да го направи запомнящ се с нещо... освен, че е незапомнящ се. Направен, за да го има и, за да напомни, че Kanye е задник с проблеми. Е, това си го знаем.
Ще се видим за тавата на Cudi!
Публикуване на коментар