Червеи в ухото, #39

Здравейте! Пак заваксвам постове мощно. Понеже никой не ме чете, едва ли някой се сърди, но въпросът, както винаги, е принципен.

1. Tom Misch - Water Baby ft. Loyle Carner

Не, че някога съм имала съмнения относно качествата на Tom Misch. Или тези на Loyle Carner. Вече многократно сме имали възможността да се убедим колко добре си подхождат двамата в музикално отношение и "Water Baby" само затвърждава впечатлението. Мелодията на песента, jazyy-семпълът и бийтът, които наистина се разливат като вода, меките, галещи вокали на двамата, създават цялостно настроение, което те отвежда край малко, тайно езеро, в което плуваш с приятели в зноен летен ден. Грижите, разбира се, като ипотеки и прочие, зарязваш някъде другаде. Том твърди, че иска албумът да бъде изпипан, а не просто издаден, за да бъде на пазара и наистина застава зад това. Желанието да се сдобия с касетка на "Geography" започва да става все по-непреодолимо.

2. Justin Timberlake - Say Something ft. Chris Stapleton

Дали това ще бъде най-кънтри (земната, горската, южняшката) повлияната песен в албума? Показателно е, че Stapleton е далеч от своите води и присъства по-скоро като име (и китара), в едно чисто поп парче. Засега Джъстин успява да ни заблуди и да избегне катастрофата, която всички предрекоха с появата на траклиста. Всъщност, май говорим не за "Man Of The Woods", а за "Man Of The Modern Woods". 

3. RAT BOY - Be My Anime

Тук вече наистина имаме изненада. RAT BOY заяви, че просто иска да споделя колкото се може повече музика със света и, ето защо, получаваме още 7 нови песни, толкова скоро след появата на "SCUM". В "Civil Disorder" момчетата си дават повече пространство за експерименти и нови звуци, без обаче да жертват собствения си почерк. Резултатът определено ни харесва.

4. Migos - Supastars

Обичайното рап-ентри за седмицата. Migos яхват вълната на извънземната си популярност от 2017 и изкарват втори албум в рамките на по-малко от година. "Culture II" наподобява нещо като плейлист, с всичките си 24 трака и почти 2 часа дължина, и, като че ли, размива малко впечатленията от "Culture". Самото "Supastars" пък не грабва с нещо изключително, особено на фона на "Stir Fry", "Narcos" или някое от останалите 21 парчета.

5. George FitzGerald - Roll Back ft. Lil Silva

Сега - малко електронно. Следите от "Burns" още догарят и ясно се виждат в  "Roll Back". 100% FitzGerald, но с една идея по-нежни, soulful вокали и повече нео-соул/r&b елементи.

6. Toddla T - Never Mine ft. Rachel Foxx

Продължаваме на електронно-клубна вълна, макар и в малко по-различен нюанс. Този път Toddla T вербува Rachel Foxx за парче, в което вдъхновени от диското и хауса бийтове, се смесват с богатия r&b глас на младата дама от Източен Лондон. Крайният продукт е идеален парти хит. 

7. Dahlia Sleeps - Blackout

Лиричното и истински красиво включване. За Dahlia Sleeps сме споменавали и преди, и неслучайно се нареждат сред любимите млади банди. "Blackout" е нова, изключително чувствена и нежна композиция, залагаща на проста, но богата клавирна мелодия и силен текст, които я превръщат в една от онези въздействащи балади, под чиито звуци всичките ти преструвки се стопяват, а дори и сълзите не са изключени. Ето защо така трепетно се надяваме на албум.

8. Cabbage - Arms Of Pleonexia 

Друга млада банда, но от страната на далеч по-твърдия звук. Cabbage са от покрайнините на Манчестър, имат странно и готино име, ветерани са в участията и по турнета, и най-накрая пускат дебютния си дългосвирещ запис през май.

9. Octavian - 100 Degrees ft. Sam Wise

В известна степен, Octavian е дете-чудо. Не от добре познатия тип, вписващ се в клишето, а от онези, които нямат нищо и съумяват да изградят всичко сами. На 21, без постоянен адрес и, на практика, бездомен през по-голямата част от последните 6 години, той успява да завърши BRIT School, да запише EP и да подпише сделка с лейбъл. Освен това, е роден във Франция и известно време посещава училище там. Впечатляващо, а? Нещо средно между рапър и певец, наскоро Octavian започна да привлича все повече (заслужено) внимание към себе си. След "Party Here" от края на декември, "100 Degrees" е следващата песен по пътя към голямата слава. Или, както той сам казва, "You're going to blow it's only timing".

10. Rejjie Snow - 23 ft. Caroline Smith

Rejjie напоследък ми е слабост. Тук дори пее, а в допълнение с лежерния и сладък глас на Caroline Smith, парчето предразполага към блажено нищоправене (пушене) и онези хем празни, хем дълбоки, но простички разговори за живота. А всъщност се разказва за една не особено здрава връзка. Получаваме и част втора от композициите за скъпата му Ани.

11. Stylo G - Under Construction ft. Shakka

След 10 години на сцена, Stylo G пуска юбилейното EP "Ten Years Later". Пет танцувални трака, черпещи от денсхола, фюжъна и островните ритми, представящи Stylo в най-добрата му светлина, на един от големите в жанра на Острова.

След всички 73432682 попълнения тази седмица, дойде време и за десертите. Не сте си мислили, че ще се разминем само с един, нали?

Първият е родно производство и затова се радвам ужасно много да го споделя. Trombobby от Southwick изскача с първи студиен албум и my, oh, my! Чиста доза неподправена прекраност в 10 перфектни трака. Чуйте тук:

Останалите два десерта са изключително вдъхновени от Sofar Sounds Sofia и техния гиг, на който имах невероятното щастие да присъствам миналата седмица (евентуално разказче за това какво и как - скоро). Първите левенти са си отново наши, само че, от Варна, а соло господинът идва от далечна Англия.

И.. все още имам какво да ви предложа! През изминалите седем дни получихме нова музика (не кавър, а чисто нова авторска музика) от James Blake, Franz Ferdinand извадиха пореден сингъл от "Always Ascending", а Jack White - от неговия "Boarding House Reach". Непредставяна досега поредица рими, продуцирана от Steel Banglez пуска и рапърът Mist. 

Разговорът за EP-та и албуми започваме с Майк Шинода и 3-траковото му Post Traumatic EP, очевидно провокирано от събитията, случили се с Честър през лятото.Заслужава да се чуе и първата едноименна тава на шантавите девойки от Dream Wife, новото на Craig David, компилациите на Ty Segall, No Age и Marmozets.


П.С. И един послепис. Когато някой започне да семплира песни на Ерика и The Roots, които помниш и харесваш, значи вече наистина си стар. Чао!

Сподели: