Тейлър Суифт има нов албум? Да, добре. Ние имаме по-интересни неща за слушане.
1. Bastille - World Gone Mad
Първа песен след "Wild World" насам. Съдейки по заглавието, светът все още си е диво и откачено място, а Bastille все още са майстори на нежните, малко драматични мелодии, с много цигулки. Тук обаче, за пръв път, чуваме кратко интро на акустична китара - добре дошъл полъх на свежест, разнообразие и ново звучене, защото, макар и да обожаваме традиционните им изящни клавири и струнни секции, известна промяна винаги е нужна. Още повече за банда, която, дори позиционирана в поп частта на спектъра, продължава да бъде представяна като инди/алтърнатив рок акт и да се появява по афишите на фестове като Rock am Ring. Друга приятна изненада, освен вече споменатата китара, е текстът. Дан Смит звучи една идея по-зряло в стиховете си, адресирайки конкретни събития и проблеми ("British 'till the very last/You wanna make some money"), тенденция, появила се вероятно по време на последното турне и изпълнението на "The Currents", в което безименният лирически адресат постепенно се превърна в Тръмп. Как и дали тази посока ще бъде продължена в бъдещите записи на Bastille, е интересно, предвид стабилната тийн фен база на групата. Bastille обаче растат и се променят, което няма как да не се отрази в музикално отношение. Остава да се надяваме, че феновете също съзряват и ще продължават да оценяват по достойнство леко странните, сериозни лирики на Дан. Което, всъщност, ни поставя пред друг парадокс - как всички тези хлапета харесват толкова много мрачни и депресивни, в по-голямата си част, истории, облечени в живи мелодии и цигулки, които са толкова далеч от типичния поп, колкото и от рока? В този смисъл, "World Gone Mad" е поредното мащабно, апокалиптично и кинематографично парче, вписващо се идеално в звуковата и визуална естетика на Bright. Ще доживеем ли весела песен от Bastille? Отговорът (макар и предизвестен, според мен) вероятно се крие в обещания догодина албум, както и в микстейпа, който очакваме с още по-голямо нетърпение, малко преди албума. Но всички отдавна са болезнено наясно, че "скоро" в главата на Дан Смит е, меко казано, абстрактно и относително понятие...
2. Bryde - Desire
Bryde е едно от онези малко популярни лица, които имат страхотен глас, претворен в още по-страхотна музика. Бързо набираша верни фенове онлайн, певицата/китарист от Уелс напомня забравеното време на групи като Flyleaf и връща надеждата за дами рок-звезди, носещи енергията на PJ Harvey. Имаме китарите, имаме чувството, което се люшка от бясна агресия до плаха уязвимост и сладка меланхолия а ла Бен Хауърд за секунди. Албум през пролетта на 2018.
3. A Blaze of Feather - November
Като казахме Бен Хауърд... "November" e песен, съчинена миналата година, по време на изборната победа на Доналд Тръмп. Е, няма как да е по-тематично и подходящо за ознаменуване на ноември и изминалите дванадесет месеца. Излиза в комплект със сингъл версия на "Dust In the Wind".
4. Sigrid - Strangers
Новоизлюпеното скандинавско дете-чудо на поп-музиката. Sigrid е на 21, изглежда на 16, не носи грим и е толкова свежа и талантлива, че няма как да останем безразлични.
5. Black Honey - Dig
Наред с Wolf Alice и INHEAVEN, Black Honey е друга извънредно интересна млада рок банда от Острова. Със завидна и растяща фен-база, четворката от Брайтън вече подгрява Royal Blood, а фронт-дамата Изи е със статут на модна икона. Може би не случайно се носят легенди за щанда им с мърч. Видеата също са винаги изпипани до последния детайл.
6. Eminem - Walk On Water ft. Beyonce
Това си беше шок, признавам, особено в комбинация с N. E. R. D от миналата седмица. Ем се завръща. Ем не само се завръща, но го прави в парче с Beyonce. И - докато целта на песента - да представи Еминем в светлината на обикновен човек, който също греши и не заслужава подигравките на критиката - е на пръв поглед трогателна, то, сякаш, всичко, което успява да постигне, е напълно обратното. Радваме се, че Slim отново твори, но знаем на какво е способен и очакваме именно това, а не добре звучаща порция самосъжаление.
Десертът е сладък като датска морковена торта. Защото, понякога, носталгията те застига. (А и, един от най-добрите датски продуценти в момента заслужава повече внимание!)
Сред останалите любопитни сингли от седмицата намираме поредно предалбумно от Morrissey, "Lemon to a Knife Fight" на the Wombats, а сред албумите - нови записи от Vulfpeck, Angel Olsen, Pnau, Sampa the Great, Sleigh Bells и Empire of the Sun.
Публикуване на коментар