Беше фестивална седмица. Затова и две съботи по ред нямаше седмична доза ушни червеи. Това е първият пост, започнат някъде около 14-15-16-и, останал малко незавършен, после продължен, а накрая - удължен. Ех, защо никога не успявам да се побера в само пет?
1. Wolf Alice - Yuk Foo
Наскоро четох интервю с Шърли Менсън, в което тя казва, че жените в (рок) музиката от нейната порода вече си отиват. За радост, Ellie Rowsell (& co.) обаче май успешно я опровергава.
2. The Japanese House - 3/3
След свирепата мощ на Wolf Alice и майната, ударена на всички, това тук е песен за зноен летен следобед под дебелата сянка на някое дърво. "Аз ти дадох всичко от себе си, гледах те как се чупиш на две, поисках само половината..." ниже Амбър Бейн със спокойния си, меланхоличен глас. Поредното английско дете-чудо, на 21, енигматичен образ, в който личността отстъпва за сметка на музиката. Освен, че пише, продуцира и много от нещата си сама.
3. PVRIS - What's Wrong
Май го обърнахме на girl powerhouse. Не, че има лошо. Дори напротив. PVRIS, за разнообразие, идват от Америка, а Lynn Gunn е както единственото дамско попълнение, така и основната творческа сила в бандата. What's Wrong е поредна част от албум, предвиден за август.
4. The Killers - The Man
Дотук с девойките. Мина известно време, откакто за последно имахме вести от The Killers. Хубаво е да знаем, че отново са тук, в пълния си блясък, все така грандиозни, танцувални и бляскави.
5. Queens Of The Stone Age - The Way You Used To Do
Още едно завръщане изневиделица. Villains скоро. Марк Ронсън замесен в парчето. (?!) Кой би повярвал? Рок версията на Uptown Funk? *Inserting dance emoji*; *Inserting drumkit emoji*; *Inserting OMG emoji*. А сега ще си пусна и Shotgun Mouthwash на High Contrast. Логика. Елате ми повече.
6. Arcade Fire - Creature Comfort
Вече казах, че постът беше продължен и удължен. Пет е само символична, ориентировъчна цифра, а ние сме над нещата, що се отнася до хубава музика. Още един сингъл от Arcade Fire, които имах не малкия късмет да видя и чуя на живо. Беше като в Страната на Чудесата. Win Butler e Шапкарят или просто чуден вълшебник, а Régine е вещица, от добрите. Продукцията (Geoff Barrow) е малко ретро, малко диско, текстът - отново труден за преглъщане и навсякъде във видеото. Крайният резултат - постапокалиптична еуфория.
7. Lido - Not Enough ft. THEY.
След летните предложения от миналата седмица, ето още едно, което, като на шега и без никакви усилия, ни връща в топлите, забавни нощи на 90-те.
Толкоз. Десерт? Zak Abel очевидно не бърза с дебютен албум, но сингли - намират се. All I Ever Do (Is Say Goodbye) е също толкова ритмично и извинително-ориентирано, както и Unstable. Колкото и сговорчив и приятен да изглежда, Zak, все пак, явно не е особено лек характер. На нас, като странични наблюдатели обаче, това май не ни пречи. Стига песните да се получават.
По средата на гигантско турне, Coldplay пускат All I Can Think About Is You. Част от обявеното за 14/7 EP Kaleidoscope, която ни връща към доста по-типично за групата звучене. За радост, няма и следа от The Chainsmokers, глави и небеса, пълни с мечти или звезди, и онези синт-мелодийки, правени като по калъп и повтаряни до откат от радиата.
Накрая, за да приключим лирично, ви представям човека Isaac Gracie.
По средата на гигантско турне, Coldplay пускат All I Can Think About Is You. Част от обявеното за 14/7 EP Kaleidoscope, която ни връща към доста по-типично за групата звучене. За радост, няма и следа от The Chainsmokers, глави и небеса, пълни с мечти или звезди, и онези синт-мелодийки, правени като по калъп и повтаряни до откат от радиата.
Накрая, за да приключим лирично, ви представям човека Isaac Gracie.
Публикуване на коментар