Стана юни. Носят се слухове, че лятото е тук. Седмицата беше толкова щедра на нови музикални release-и, че няма как да ги сведем до само пет. На всичкото отгоре, едни от най-популярните имена в музиката на 20-и век, като че нарочно са се наговорили да пуснат музика в един и същи ден. Понеже конкуренцията между тях и изгряващите млади изпълнители е достойна, но, все пак, неравна, тази седмица имаме А и Б Професионална музикална група. Утвърдените колоси и бъдещите герои.
Група А:
1. Liam Gallagher - Wall Of Glass
Епизод 1 от "Завръщането на титаните". В седмица като тази, когато Манчестър все още беше навсякъде в новините, завръщането на Лиам на сцената бе някак естествено и дори - успокояващо. Серия емоционални участия из Англия, кадрите, от които те карат горчиво да съжаляваш, че няма как да си навсяъде, с колкото и пълно гърло да пееш "Morning Glory". "Wall Of Glass" e първият сингъл от предстоящия първи солов албум (да, чак сега!) на Лиам, в който, освен познатите любими вокали, споделя и авторски кредит.
2. Foo Fighters - Run
Оставаме в Лигата на Големите. Активно лято за Foo Fighters, множество участия по фестивали, твърдото намерение да се реваншират за пропуснатия през 2015 Гластънбъри и... нова песен. Деветият студиен албум на групата също се очаква скоро, но никой не подозираше, че ще получим подобен подарък. А клипът... е, вижте сами. Дейв Грол може всичко.
3. Radiohead - I Promise
Тази година за пореден път ни се припомня, че остаряваме, а култов албум като "OK Computer" навършва 20. В този смисъл, "I promise" не е съвременна, нова песен, а ценен, неиздаван материал от именно този албум. Така или иначе, макар и позната отдавна, за нас е щастие да я чуем в чист, студиен вариант, заедно с "Lift" и "Man Of War". Носталгията по отминалите години и златните дни на алт-рока се превръща в малък празник, припомня, че хубавата музика не познава ограниченията на пространство-времето и винаги остава актуална. И, все пак, добре дошли обратно в 90-те.
4. Prophets Of Rage - Unfuck the World
"Uncovfefe the world", както гласи един от коментарите под клипа в YouTube. Заглавието подсказва подчертано политическия характер на песента, който видеото на режисьора Майкъл Муур допълва повече от красноречиво. Енергията на Пророците пък идеално канализира посланието и те надъхва да скачаш и крещиш, все едно си на истински протест.
5. Arcade Fire - Everything Now
Защото след две седмици съм на фестивал. Новото от Arcade Fire може би напомня бегло ABBA, но не би могло да бъде по-типичен пример за творба на канадците. Одата за модерната болест fomo (fear of missing out) и обожествяването на нуждата да притежаваш и преживяваш всичко влиза по същия, леко задушаващ, начин, както всичко с марка Arcade Fire. Обществото е в упадък, но това не пречи да пеем и танцуваме от все сърце.
Група Б:
1. Mr. Jukes - Grant Green ft. Charles Bradley
Едната четвъртина от Bombay Bicycle Club отскоро твори сама под псевдонима Mr. Jukes и представя неща, коренно различни от познатия стил на бандата. Grant Green е третото самостоятелно парче на Джак Стедман, отново залагащо на игриви джаз и фънк елементи, този път - с подчертано летен привкус.
2. Duke Dumont & Gorgon City - Real Life ft. NAATIONS
Както казах в началото, носят се упорити слухове, че вече е лято. Съдейки по това парче и появата на други подобни, май ще се окаже вярно. Вездесъщите Duke Dumont & Gorgon City обединяват усилия с NAATIONS за мелодия с ретро оттенък, която представя най-доброто от артистите и дава заявки за (deep house) хита на сезона.
3. Lorde - Perfect Places
Рязък поп завой и Lorde с химн за младостта, (без)паметните нощи, тихите утрини и.. перфектните места.
4. Grace Carter - Silence
Дебют от Грейс Картър, за която знаем, че е на 19, от Брайтън, и изглежда, се занимава с интересни неща.
5. Peking Duk & AlunaGeorge - Fake Magic
На някой да му се танцува?
Не си мислете, че е само това. За десерт ви пускам The Japanese House и Anna Of The North. Може би и Snakehips. Ако и това не стига, да напомня, че в петък alt-J пуснаха "RELAXER", който наистина е глътка въздух спокойствие. Освен меланхоличния характер на песните, колко често днес виждаме кратки, ясни и точни албуми от по 8 пaрчета? Major Lazer пък ни радват с жизнерадостно dancehall EP, а Sinead Harnett и Marika Hackman - с кадифени вокали върху меки тонове.
Публикуване на коментар