It's a man like Kojey! ("абе т'ва не беше рап бе 🦄")*

Този четвъртък (18/5) беше някак особен. Новината за абсолютно неочакваната смърт на Крис Корнъл стигна и до мен. Гениите също са смъртни. Или пък не?

Странно, но проблемът дори не е толкова в загубата. Проблемът е, че виждаш как всички легенди, всички големи имена в рока и музиката, си отиват. Започваш да се чувстваш стар, принадлежащ на друго време, което ти се изплъзва бавно изпод краката. И ти заедно с него.

Да превъртим напред, до няколко часа по-късно. Така се случи, че бях на рап/грайм парти. Твърде рано за началото на шоу, полупразен клуб. Предстоящ line up за вечерта - Григовор и Гена от наша страна, и Коджи Радикал (Kojey Radical) - от британска. Лирическа мощ, откъдето и да го погледнеш. Като ветерани на родната хип-хоп сцена, Гената и Илийчо събират добра и вярна тълпа. Енергията от шоуто им се усеща силно, макар и не от експлозивния тип, който кара всички да скачат и да пеят. Изпълнението е живо, Григоров се закача с публиката, не пропуска да похвали Гената и да каже, че сам за нищо не става. Една идея повече емоция обаче може би била от полза, въпреки че заслушаш ли се в лириките, те те грабват, емоцията идва сама и нищо друго няма особено значение. А да не слушаш какво реди Григовор, няма как. Забавляваш се, с малко горчив привкус в устата. Което, в случая, далеч не е нещо лошо. Момчетата са благодарни, ценят си публиката и музиката им го показва.

После на сцената се качи Zulu. Няколко песни (възхваляващи марихуаната), за да сменим малко вълната и да настроим тълпата за това, което следва. Малко технически проблеми, малко суетня, малко акапела, с шеги и закачки, за да овладеем положението. Място за сравнение между Коджи и Зулу, според мен обаче, няма. Нищо, че са си добре познати и работят често заедно.

А Коджи? На 24, творец отдавна, изгряваща spoken word и грайм звезда. Сетлист, съдържащ добре познати стари неща и щипка нови, за да ни подразни и да тръпнем в трепетно очакване. Сякаш малко извън радара, даже и в Британия, напоследък рязко започна да се набива на очи. Напълно закономерно - нов проект, турне, медии, знаете как е.

Кожди разби. Коджи се раздаде. Коджи направи вечерта супер. Преди седмица момчето от североизточен Лондон едва ли е предполагало, че шоуто му на родна земя ще има такъв успех. Но пък той се постара, така че - защо не? Радикал е артист, поет и музикант. Не може да бъде ограничен от удобни стилови етикети като “грайм” и “хип-хоп”, особено на живо. По лириките ще го познаете - не всеки може да реди рими от типа на “I’ve seen flowers grow and petals fall from mountains surrounded by estates and suburban terrace housing.” и да разказва увлекателно мрачни истории от ежедневната лондонска реалност. Справка - Open Hand, Footsteps (където призрачните вокали на Том Гренан нагнетяват атмосферата още повече), Kwame Nkrumah и, въобще, всичко… Гледайки Коджи, разбираш, че нещата, за които ти говори, са лично преживяни и видени. Темите му, както и тези на Григовор, не са никак леки. После обаче някак магически ти става хубаво и искаш още от същото. Предава ти чувствата си и те завладява - с всичките подскоци, хвърлената пот, усилията и страстта. А пот е хвърлена много - не само на сцената, по време на шоу, а и в цялостния творчески процес. Защо свърши? Само толкова ли?

Въпреки че текстовете му (поеми в най-чист вид) са най-силният коз в представлението, за пред нашата публика, на теория, това не важи съвсем. Дали? От това, което аз видях и чух, езикова бариера нямаше. Дори никой да не разбра какво проповядва Коджи от сцената, не си личеше. Беше силно, беше взривно и всички се накефиха. Тотални адмирации за това, че успя да спретне такъв купон на шепа хора, които слабо го познават, ако изобщо, и, вероятно, не бяха дошли заради него. Но нали това правят истинските артисти? Клишето се оказа вярно, музиката наистина е универсална, а мисията беше изпълнена оптимално - спечели нови сърца и умове, а после сподели, че в София вече има семейство и ще дойде пак.

Други основни моменти от вечерта? Жлъч. Както неотдавна установихме, изненадващите появи на другарчета в бранша на сцената, са актуална тенденция в света на музиката. Понеже сме си напредничави и знаем как се прави шоу, не мина и без това. Първо с Гена и Григовор в общата им песен "Афродизиакален субконструкт", за “Васко”, aka Матю, aka Жлъчката, всички думи са излишни. С безмилостно узурпиране на микрофона малко след това, видимо успя да шашне и колегата Zulu.

Редно е да отдадем дължимото на Микстейп и Фалшименто за организацията на мероприятието и положените усилия. Не всеки би се нагърбил със задачата да доведе някой като Коджи по нашите ширини. Събитията от поредицата "The Word" напълно отговарят на звучното си име. Като (може би) единствен минус - разминаването с обявената програма. Знам, че сме в България, знам, че е нормално и знам, че няма истинско парти, което да започва в 9. И, все пак, не е яко. Можеха да се посочат по-късни и по-близки до реалността начални часове. За бирата няма да мрънкам. Поне присъстваше като асортимент, за разлика от едни други вечеринки, на които сме били преди...

Сега да се върнем отново няколко часа назад. Може да нямаше нищо общо с Крис Корнъл и класиците. Може да не беше рап. Но има ли значение? Важното е, че беше хубаво. Защото хубава музика винаги ще има. Едни таланти неизбежно ще си отиват, но, също толкова неизбежно - ще се появяват нови, с чиято помощ да си предаваме енергия и емоции в чист, неподправен вид. В края на въпросната вечер ми се припомни точно това, същественото - "Тук сме, за да отпразнуваме музиката."

И - за да не бъда голословна - ето как завърши всичко:

---

*из дебрите на Facebook-дискусията за събитието

Сподели: