Бидейки четвъртък и следвайки модата на социалните мрежи, реших да споделя нещо вече отминало, но не просто снимка или запечатан кадър, а цял момент, една не особено топла майска вечер, с вас.
6 май, 2014, вторник. Копенхаген. За едни е Гергьовден, за други Евровизия е в разгара си, а трети - чакат чинно подредени в дълга опашка пред стадион "Паркен", стискайки заветния билет за Mr. J. Timberlake в ръка. От третия вид бяхме и ние.
Както вече казах, не беше особено топло. Даже, типично по датски, може би валеше. Но с това, като че ли, се изчерпват всички негативни спомени от деня и, най-вече, от концерта. Отначало стадионът изглеждаше неестествено празен. След началото, по морето от светкавици, телефони и светлини, запълващи цялото пространство до краен предел, осъзнаваш, че шоуто наистина е sold out и, че там, под теб, май наистина има около 70 000 калпака.
Започнахме лежерно, с нахакан и малко предизвикателен поглед. После обаче той занемя. Дали копенхагенската публика наистина беше най-добрата на турнето до момента, или похвалата беше добре отработен трик за аплодисменти, не зная, но има ли значение? Факт е, че ние крещяхме, крещяхме и се радвахме толкова дълго, че той млъкна, засмя се съвсем чистосърдечно и направи това, което истинските артисти правят - раздаде се на публиката докрай.
Два часа и половина, пълни не само с хилядите песни от 20/20, но и всички познати до болка хитове, които утвърдиха Джъстин като Джъстин, единственият. От първата песен, Pusher Love, до Mirrors накрая, която целият стадион пееше с пълно гърло, той не спря. Всяка 6-7-8 минутна песен беше изпята докрай, с множество импровизации и майсторство. Не спряхме и ние - да пеем, да крещим, да танцуваме и да се забавляваме по най-добрия възможен начин. А от сцената - обичайната доза танци, високи тонове и перфектно професионално шоу.
И, като казах професионално - The Tennessee Kids! Професионализъм не само при изпълнението, но и при подбора на екипа. Предполагам - ужасно много труд и репетиции, но и удоволствие, струящо от самата сцена. Удоволствие, че тези хора имат шанса и таланта да свирят, да го споделят и да забавляват нас. Удоволствие, което заразява и ти разбираш, че те са там не на работа, изцедени, в поредния град от списъка, а защото им е кеф и знаят, че тайната е именно в това - да успееш да предадеш тази емоция на хората срещу теб и те да й се поддадат дори повече.
Други впечатления? Имаше хора от всякакви възрасти, заедно бяхме на едно от най-добрите партита евър и, да, дано следващият албум излезе по-скоро, за да има пак турне.
Накрая JT отново нямаше думи, каза просто, че ни обича. А ние обичаме него - не само заради гласа, таланта, хумора и прочие, а защото, въпреки този първи нахакан поглед, публиката си остава на върха и всичко е в нейно име. За което - сърдечно благодарим. Иначе казано - два часа и половина взаимна радост, еуфория и музика, един незабравим концерт и да, he still runs this, bitch! Е, все пак, като за лято, може да пусне още някой сингъл, за да топли тези, чиито билети вече са с изтекла давност...
A little louder!
Публикуване на коментар